— Отведете го.
Първите двама кръстоносци накараха Ейбрахам Уошингтън да се обърне и го помъкнаха надолу по стълбите, другите прибраха казана и баданарката и тръгнаха след тях. Кръстоносците, събрани в хангара, нададоха викове и отново заръкопляскаха, но скоро се умириха и настъпи тишина.
Главатарят излезе напред и поздрави:
— Америка за американците!
— АМЕРИКА ЗА АМЕРИКАНЦИТЕ! — ревнаха и те в отговор.
Долан мълчеше, стиснал здраво устни.
— Арнолд Смит! — извика главатарят.
Арнолд Смит се изкачи по стълбите, следван от трима кръстоносци — пазачи. Изглеждаше към четиресетгодишен, доста скромно облечен, хубав мъж. Гледаше смръщено.
Главатарят му нареди:
— Застани с лице към кръстоносците.
Арнолд Смит се обърна към множеството. Долан разгледа внимателно лицето му. Нямаше и следа от вълнение, виждаше се една мрачна смръщена маска.
— Три пъти вече ти се отправя предупреждение от комисията по нравствеността — започна главатарят. — Станал си прословут.
Арнолд Смит заговори спокойно към събраните кръстоносци:
— Хора, в това няма нищо вярно…
— Млък! — изджавка главатарят.
— Не зная какво се каните да ми направите — обърна се Арнолд Смит към него, все още спокоен, — но държа да ви обясня какво точно стана. Хора, признавам си, наистина вкарах в беля едно момиче. Платих каквото трябваше, за да се оправи положението. И много от вас са правили същото. Само че момичето се оказа сестра на…
Пазачите го сграбчиха и му затвориха устата с плесници. Арнолд Смит не се опита да се освободи. Този път пазачите не го пускаха.
Главатарят заговори отново:
— Този човек представлява опасност за всяко момиче в района на Бей Шор. Три пъти е бил предупреждаван да се поправи и да не закача жените. Той не обърна внимание на предупрежденията. Нашата организация, кръстоносци, е подготвена да се справи точно с такива случаи. Законът е безсилен пред този човек с цялата му разюзданост. Ние трябва да му дадем урок.
— Пада му се!
Главатарят направи знак с ръка. Двама от водачите им бързо излязоха напред. Единият държеше малка черна чанта. Отвори я, извади шишенце и маска за етер. Други двама пък изнесоха напред малка масичка. Пазачите задърпаха Арнолд Смит към масичката. В един миг той разбра какво се готви, отхвърли ги от себе си със страхотна сила, освободи се и застина ужасен. Поколеба се, огледа се и скочи от подиума сред тълпата.
Пред Долан настана страхотен хаос.
— Запазете спокойствие — разпери ръце главатарят и се опита да внесе ред. — Той няма къде да отиде. Върнете го тук.
Няколко души надвиха Арнолд Смит и го понесоха по стълбата. Повалиха го върху масичката, без да го пускат, а главатарят му нахлузи маската и започна да излива върху нея етер… След една-две минути Арнолд Смит престана да се съпротивлява. Редовите кръстоносци се оттеглиха назад и слязоха по местата си сред тълпата.
Главатарят обяви:
— Сега ще видите какво се случва на хората, които застрашават нравствеността в нашия град. Наказанието е строго, да. Но е абсолютно необходимо, за да опазим домовете си, за да опазим нашите сестри…
Той кимна към човека с чантата и всички водачи от подиума се събраха около масичката, така че я закриха от погледите на множеството. Иззад телата пред себе си Долан виждаше как се движат ръцете на този човек… а на няколко пъти зърна как се отразява в скалпела светлината от лампата на тавана…
Долан не си говореше наум, не мислеше за нищо. Мозъкът му беше студена маса от отделни клетки. Съзнаваше, че ще е нелепо да се намеси. Направо самоубийство. Започна да се придвижва към вратата, местеше се по малко, по малко, за да не привлече вниманието върху себе си. Но никой не го забеляза. Всички бяха премного заети с това, което ставаше на подиума.
VI
Бишъп клатеше глава и хапеше устни.
— „О, за тебе, моя страна“. Господи, това е невероятно. Не можеш да публикуваш такъв материал, Майк. Никой няма да ти повярва…
— Ще повярват, когато им доведа Арнолд Смит…
— Как ще го откриеш, ако няма телефон? Можеш да си сигурен, че няма да го настанят в болница, защо да рискуват?
— Ще го открия. Ще обходя целия район на Бей Шор от единия до другия край. Ще го открия аз…
— Господи! — повтори Бишъп, въздъхна и прекара ръка през лицето си. — Само се изненадвам, че не си ги изпозастрелял тия мръсни садисти. Ето какво прави твоят капитализъм от хората — свине. Сигурно няма да доживея до времето, когато ще рухне, но поне ще умра доволен, че нещата са тръгнали нататък…