— Но не е само това — продължи мисис Хигби. — Наистина ли се готвите да организирате открито сключване на брак другата седмица, или това е било съобщено, за да привлечете публика?
— Никога през живота си не съм се занимавал е измама — заяви Сокс. — Сватбата си е честна и почтена. Никога не бих позволил да се лъже публиката за такива неща. Можете да попитате, когото и да било от моите делови партньори и те ще ви кажат, че не съм такъв човек.
— Ние знаем с каква репутация се ползвате — каза мисис Хигби. — И все пак аз просто не мога да повярвам, че ще съдействате за извършването на такова кощунство…
— Младите хора, които ще се женят, са много влюбени един в друг — обади се Роки.
— Ние няма да допуснем такава подигравка — рече мисис Хигби. — Настояваме състезанието да се закрие незабавно.
— А какво ще стане с всичките тези младежи, ако той се съгласи? — попита я Глория. — Ще се върнат на улицата, откъдето са дошли…
— Това не може да бъде оправдание, момиче. Състезанието е порочно. Привлича нездрави елементи. Един от участниците беше убиец, избягал от затвора — оня италианец от Чикаго…
— Естествено, не можете да държите мен отговорен за това — намеси се Сокс.
— Напротив. Дошли сме тук, защото искаме нашият град да е чист и в него да няма подобни влияния.
— Ще имате ли нещо против, ако излезем навън с моя заместник, за да обсъдим въпроса? Може би ще измислим нещо.
— Добре — съгласи се мисис Хигби.
Сокс направи знак на Роки и двамата излязоха от стаята.
— Вие имате ли деца? — попита Глория, щом вратата се затвори.
— И двете имаме големи дъщери — отвърна мисис Хигби.
— Знаете ли къде са те тази вечер и какво правят?
Нито една от двете жени не проговори.
— Мога да ви дам приблизителна представа. Докато вие тук благородно следвате дълга си, те сигурно са в квартирата на някой мъж, разсъблечени, почти пияни.
Мисис Хигби и мисис Уичър ахнаха в един глас.
— Обикновено така става с дъщерите на реформаторките на обществото. Рано или късно все се намира някой да ги оправи, а пък повечето от тях не знаят и как да не забременеят. Прогонвате ги от къщи с досадните си лекции за чистота и непорочност, пък и нали имате много работа, не можете да им кажете кое как е в живота…
— Ооо… — пламна мисис Хигби.
— Аз… — заекна мисис Уичър.
— Глория… — извиках.
— Време е някой да ви ги каже тия неща, на вас, пък и на другите — продължи тя да ги напада, но се премести пред вратата и застана с гръб към нея, сякаш не искаше да ги пусне да излязат — и точно аз съм човекът за тази работа. Вие сте от тези, дето се крият в клозета, за да четат мръсни книги и да си разправят гадни истории, а после тръгват да развалят удоволствието на другите.
— Махни се от вратата, момиче, и ни пусни да излезем! — изкрещя мисис Хигби. — Не искам да те слушам. Аз съм почтена жена. Аз съм учителка в неделното училище…
— Няма да мръдна от тая врата, докато не свърша.
— Глория…
— Вашата лига за нравствеността и проклетите ви женски клубове — продължи тя, без да ми обръща внимание — са пълни със стари вещици, които се врат навсякъде, защото от двайсет години никой не ги е оправял. Ами идете и вие, бабишкери такива, пък си платете, за да ви оправят. Това ви липсва на вас.
Мисис Хигби тръгна към Глория с вдигната ръка, сякаш се канеше да я удари.
— Хайде, удари ме. — Глория не се помръдна. — Удари ме… Само да ме докоснеш, ще ти счупя главата с ритници.
Вратата се отвори и избута Глория. Влязоха Сокс и Роки.
— Тази… тази… — размахваше пръст мисис Хигби към Глория.
— Недей да заекваш, кажи си думата. Не я ли знаеш? Курва…
— По-спокойно! — Сокс се опита да овладее положението. — С моя заместник решихме да приемем всичките ви предложения, госпожи…
— Нашето предложение е незабавно да затворите това място! — рече мисис Хигби. — В противен случай още утре сутринта ще отидем в общината…
Тя се запъти към вратата, а мисис Уичър я последва.
— Теб, момиче — обърна се мисис Хигби към Глория, — теб трябва да те изпратят в поправителен дом.
— И там съм била. Директорката приличаше на теб. Беше лесбийка…
Мисис Хигби зяпна за последен път и излезе, сподирена от мисис Уичър.