— Ела… — повтори Долан на Майра.
VIII
Долан остави коректурите, които четеше, стана от леглото и отиде да отвори вратата. Беше Юлисис.
— Много се извинявам, мистър Майк, ама нали утре ще се изнасяме, та…
— Отдалече се разбира, когато ще ми поискаш пари, Юлисис. Колко?
— Ами такова, сър, човекът каза, че ще иска двайсет долара за два курса, ама мен ако питаш, ще излязат четири.
Долан извади една банкнота от петдесет долара и му я подаде.
— Това е за преместването, а не за някоя от твоите мулатки.
— Добре, сър. Хубава къща си намерихме, мистър Майк. Ама ти още не си я видял, а?
— Не съм. Ернст ми каза едва тази вечер.
— Твоята стая е най-хубавата. Аз ти я избрах. Както е тръгнало, ще трябва да се грижа за всичко вместо теб, щом като си толкоз зает…
— Да, да. Благодаря ти, Юлисис. А сега изчезвай…
— Добре, сър — рече Юлисис и тръгна да излиза. — Аз твоята стая ще ти я оправя още за утре вечер. И като си помисля, мистър Майк — застана той на вратата, — до утре вечер нищо няма да е останало от тази къща. Още днес следобед започнаха да събарят откъм задната страна.
Долан продължи да чете коректурите, но след няколко минути влязоха Бишъп и Майра. Бишъп я хвана за ръката.
— Ето, доведох я пред леглото на господаря, мисис Майкъл Долан II, здрава, читава и нахранена със сандвичи с шунка и млечен шейк… Виж го ти, какъв плутократ е станал.
Долан му показа коректурите.
— Струва ми се, че е добре. Ти какво ще кажеш?
— Статията е фантастична. Пък и на подобни материали няма какво да им се придиря дали са написани елегантно. Важно е какво казваш, оттам нататък всичко само си върви. Научи ли нещо повече от мисис Смит?
— Преди малко й се обадих по телефона. Нищо не знае. Този човек не е между живите, казвам ви. След като излезе нашият материал, ще открият трупа му…
— Ако не са го кремирали — вметна Майра.
— И на мен ми мина такава мисъл, но после я забравих. Няма да посмеят. Това е чисто убийство.
— Така или инак, все е убийство.
— Е, доволен ли си, че най-сетне успяхме да хванем натясно Джак Карлайл? И Томас. За него и през ум не би ми минало.
— А какво ще кажеш за Креншо? Бивш председател на Търговската камара…
— За Карлайл съм най-доволен. Особено като имам предвид Нелсън…
— Нелсън ли? Какво Нелсън?
— Ще ви обясня. Затова поисках да дойдете тук тази вечер. Сутринта Нелсън ме повика, за да ми припомни закона за обществения ред…
— Мен ли имаше предвид? — попита Бишъп.
— И двама ви.
— Значи затова те търсеше, така ли?
— Да. Каза, че трябва да напуснете града или…
— Блъфира…
— Не, не блъфира. Някой му е наредил. Получил е заповед. От Джак Карлайл. Началото на неговото отмъщение…
— Защо не ни го каза по-рано? — попита Майра.
— Не исках да ви разстройвам. Гледах да го отложа колкото е възможно по-дълго…
— Сега си обяснявам защо се ожени за мен.
— Седни и млъкни за малко — каза й Бишъп.
— Затова се ожени за мен, нали? Нали?
— Чакай…
— Това е причината, нали?
— Не бива да възприемаш нещата по този начин. — Долан търсеше подходящи думи.
— Кретен! — Майра го зашлеви силно през лицето.
Долан стисна устни, но не каза нищо, само я изгледа. Тя го удари още веднъж, по-силно. Бишъп се хвърли към нея и я сграбчи през кръста, но от силата на скока му и двамата паднаха на леглото.
— Ще ти спукам бузите — изрева Бишъп.
Долан не се бе помръднал.
— Ед! — повика го той, без да повишава тон.
Бишъп се изправи. Изведнъж Майра се обърна по корем и се разплака.
— Ед — повтори Долан и извади купчината пари от джоба си, — ето ти пет хиляди. Взимай семейството си и се преместете някъде другаде.
Бишъп се усмихна, ухили се широко, засмя се с глас.
— Не — поклати той глава.
— Взимай ги — подаде му Долан парите.
— Не.
В един миг Долан напъха банкнотите в джоба на сакото му.
— Помисли малко с тая глава.
— Оставам, Майк. — Бишъп извади парите от джоба си. — Прибери си ги или ще ги изхвърля през прозореца. Да знаеш, ще ги изхвърля.