Глория тръшна вратата след тях, хвърли се на един стол и заплака. Покри с ръце лицето си и се опита да спре, но беше безсмислено. Наклони се напред, прегъна се на две, цялата разтреперана от вълнение, сякаш не можеше повече да владее горната половина на тялото си. Известно време единственият шум в стаята беше нейното хълцане и пляскането на океана, което се чуваше през отворения прозорец.
После Сокс отиде при нея и внимателно сложи ръка на главата й.
— Нищо, нищо…
— Всичко това го забравете — каза Роки. — Не казвайте нищо на другите…
— Добре, няма. Значи ли това, че ще трябва да закриете маратона?
— Сигурно не — отвърна Сокс. — Значи, че ще трябва да пуснем нещо на някого. Утре сутринта ще говоря с адвоката си. А междувременно, Роки, намери начин да кажеш на Руби. Трябва да напусне. Много жени започнаха да протестират… — Той погледна към вратата. — Защо ли не си гледах моя бизнес? Отвратителни женоря…
XI
… екзекуция…
ИЗМИНАЛИ ЧАСОВЕ — 855
ОСТАВАЩИ ДВОЙКИ — 21
Лигата на майките за висока нравственост продължава войната, обявена на танцовия маратон, с изказаната днес заплаха, че ако Общинският съвет не забрани състезанието, ще отнесе въпроса до самото гражданство. Танцовият маратон продължава вече 36 дни в един от крайбрежните увеселителни центрове.
Мисис Дж. Франклин Хигби и мисис Уилям Уолас Уичър, председателката и заместник-председателката на Лигата за висока нравственост, са се явили отново днес следобед в Общинския съвет, за да протестират срещу продължаващото състезание. Общинският съвет им е отговорил, че понастоящем главният юрисконсулт проучва какви законни стъпки могат да се предприемат.
„Не можем да предприемем никакви действия, докато не установим какво е законното положение — заяви Том Хинсдел, председател на съвета. — Дотук не сме открили конкретно разпореждане, което да се отнася до въпросния случай, но юрисконсултът на града проучва всички правилници и наредби“.
„Щеше ли да проявява колебание Общинският съвет, ако чума застрашаваше града ни? — запита мисис Хигби. — Нямаше, нали? След като няма конкретно разпореждане за подобни случаи, тогава да се издаде по спешност. Танцовият маратон е чума, той е долнопробен и потъпква човешкото достойнство, а в същата зала се намира и заведение, което е сборище на гангстери, закононарушители и престъпници. Това не може да бъде подходяща атмосфера за млади хора…“
Върнах вестника на мисис Лейдън.
— Мистър Доналд ни каза, че според неговия адвокат общината не може да предприеме нищо.
— Това няма значение — отвърна мисис Лейдън. — Тия жени са си наумили да го закрият и ще го направят, тях не ги интересуват законни основания.
— Не виждам какво лошо има в маратона, но за заведението са прави. Виждал съм доста съмнителни типове в Палмовата градина… Според вас колко време ще им трябва, за да закрият маратона?…
— Знам ли? Но ще го забранят. Какво ще правиш тогава?
— Първото, което ще направя, е да поседя на слънце. Преди обичах дъжда и мразех слънцето, но сега стана обратното. Тук почти няма слънце…
— А след това какво ще правиш?
— Не съм мислил.
— Разбирам. А къде е Глория?
— Облича си спортния екип. Ще излезе след минута.
— Тя започна да се предава, нали? Лекарят ми каза, че се налагало да преслушва сърцето й по няколко пъти на ден.
— Това нищо не значи. Той преслушва всички момичета. Глория си е добре.
Глория не беше добре и аз го знаех. Много трудно се справяхме с дербито. Не ми е ясно как ни се размина последните два пъти. За двете състезания общо Глория прекъсва временно десетина пъти. Но аз не си правех прибързани заключения от това, че лекарят преслушва сърцето й по шест-седем пъти на ден. Знаех, че със стетоскопа не би могъл да открие къде е нейната болест.
— Наведи се към мен, Робърт — каза мисис Лейдън. За пръв път употребяваше малкото ми име и ми стана неудобно. Надвесих се над парапета, но продължих да се поклащам, така че никой да не ме обвини в нарушаване на правилата — нали трябваше да се движим непрестанно. Залата беше пълна. — Знаеш, че изпитвам приятелски чувства към теб, нали?