— Да, разбира се.
— Знаеш и това, че аз ви намерих онази фирма, която ви взе под опеката си, нали?
— Да, разбира се.
— Имаш ми доверие, нали?
— Да, разбира се, имам ви доверие.
— Робърт, Глория не е момиче за теб.
Замълчах и се зачудих какво още ще изтърси. Изобщо не бих могъл да си обясня защо мисис Лейдън ще проявява такъв интерес към мен, освен ако… Но това беше невероятно. Тя можеше да ми бъде баба.
— Тя не е хубав човек. У нея има някаква злоба и тя ще ти разбие живота. Не искаш да си провалиш живота, нали?
— Тя няма да ми провали живота.
— Обещай ми, че когато свърши това състезание, повече няма да се срещаш с нея.
— О, та аз няма да се женя за нея, нищо подобно. Не съм влюбен в нея. Тя е добро момиче. Само понякога е малко потисната.
— Не е потисната. Озлобена е. Мрази всички и всичко. Жестока е и опасна.
— Не знаех, че мислите така за нея, мисис Лейдън.
— Аз съм стара жена. Аз съм много, много… стара жена. Знам какво говоря. Когато свърши този маратон, Робърт — обърна се тя към мен изведнъж, — аз не съм бедна, както изглеждам. Ти си мислиш, че съм бедна, но не съм. Богата съм. Страшно богата. Малко съм ексцентрична. Когато се махнеш оттук…
— Здрасти… — Глория се бе появила изневиделица.
— Здрасти — отвърна мисис Лейдън.
— За какво говорехте? Прекъснах ли ви?
— Не си ни прекъснала — отвърнах аз.
Мисис Лейдън отвори вестника и се зачете. Ние с Глория се върнахме към естрадата.
— Какво ти говореше за мен?
— Нищо. Коментирахме, че ще закрият маратона…
— И за нещо друго говорехте. Защо млъкна като риба, когато се приближих?
— Въобразяваш си…
— Дами и господа… — заговори Роки по микрофона и продължи, щом публиката утихна — или след като съм чел вестниците, може би трябваше да се обърна към вас със „събратя по глупост“. — Това предизвика бурен смях, защото публиката знаеше какво има предвид. — Виждате, че продължаваме танцовия маратон за световния шампионат и ще продължим, докато остане само една двойка — победителите. Благодаря ви, че дойдохте и днес, но искам да ви напомня, че не трябва да пропускате утре вечер — това не бива да си го позволявате — нашето открито сватбено тържество, когато двойка 71, Вий Лъзъл и Мери Холи, ще сключат брак пред очите ви и церемонията ще се ръководи от един известен свещенослужител от нашия град. Ако не сте си направили резервация, побързайте още сега.
И така, преди да започне дербито, нека да ви представя някои от известните личности, които ни почетоха с присъствието си… — Той извади лист хартия. — Дами и господа, сред нас е една звезда, един красавец от екрана — самият Бил Бойд. Поклон, ако обичате, мистър Бойд…
Бил Бойд се изправи и се поклони, а публиката изръкопляска.
— Тук е и още една звезда от киното и сцената — Кен Мъри. Една изискана компания съпровожда мистър Мъри. Питам се дали няма сам да пожелае да ни я представи от естрадата…
Публиката започна да ръкопляска силно. Мъри се поколеба, но в крайна сметка прескочи перилата и се качи на подиума.
— Е, добре, щом настоявате… — взе той микрофона. — Да ви запозная най-напред с една млада актриса — мис Анита Луиз…
Мис Луиз се изправи.
— … а сега мис Джун Клайд…
Мис Клайд се изправи.
— … мис Сю Каръл…
Мис Каръл се изправи.
— … Том Браун…
Том Браун се изправи.
— … Торнтън Фриланд…
Торнтън Фриланд се изправи.
— … и това сме всички…
Мъри стисна ръката на Роки и се върна при компанията си.
— Дами и господа… — подхвана отново Роки.
— Там е седнал един от известните режисьори, но той не го представи — казах на Глория. — Ето го, Франк Борзаж. Нека да отидем при него и да му кажем две думи.
— За какво ти е притрябвал?
— Ами нали е режисьор? Може да ти помогне да пробиеш в киното…
— По дяволите киното, ще ми се да не съм жива…
— Аз отивам.
Прекосих дансинга и отидох пред ложите, макар че се чувствах ужасно неудобно. На два-три пъти за малко да изгубя смелост и да се върна. Но си казах: „Струва си. Той е един от най-добрите режисьори на света. Някой ден, когато стана известен като него, ще му припомня този момент…“.