— Здравейте, мистър Борзаж.
— Здравей, синко. Ще победиш ли тази вечер?
— Дано… Гледах „Няма по-голяма слава“. Страхотен е според мен.
— Радвам се, че ти е харесал…
— Един ден искам да стана режисьор като вас.
— Дано успееш.
— Ами… довиждане… — казах накрая.
Върнах се към естрадата.
— Този беше Франк Борзаж — обясних на Кид Кам.
— Какво?
— Известен режисьор.
— Аха…
— И така… — разнесе се гласът на Роки. — Съдиите готови ли са? Получиха ли състезателните картони, Роло?… И така, младежи…
Придвижихме се към старта.
— Да не рискуваме тази вечер — прошепнах на Глория. — Сега вече става много сериозно…
— По местата, младежи — извика Роки. — Не се отлъчвайте, сестри и треньори… Не дишайте, дами и господа… Оркестър, приготви се…
Той самият даде сигнал с пистолета.
Ние с Глория отскочихме напред и се провряхме на втора позиция, веднага след Кид Кам и Джаки Милър. Сега те поведоха вместо Джеймс и Руби, вече не беше както преди. На първия завой се сетих за Джеймс и Руби и се зачудих къде ли се намират в момента. Без тях дербито не приличаше на дерби.
В края на първата обиколка Мак Астън и Бес Картрайт спринтираха, изпревариха ни и заеха второто място. Ускорих крачка. Знаех, че се налага. Всички слабаци бяха вече дисквалифицирани. Останалите двойки бяха много бързи.
Задържах се на трета позиция шест-седем обиколки, но публиката започна да реве и да ни подканва да минем по-напред. Боях се да направя такъв опит. Единствено на завоите можеше да изпревариш предната двойка, но това отнемаше много сили. Досега Глория се справяше добре и не исках да я подлагам на излишно изпитание. От нея исках само да издържи докрай.
След осмата минута започна да ми става горещо. Свалих си фланелката и я метнах на единия от треньорите. И Глория направи същото. Повечето от момичетата си бяха съблекли тениските и публиката ликуваше, защото оставаха само по сутиен и когато тичаха, гърдите им подскачаха нагоре-надолу.
„Всичко е наред засега — си казах, — само някой да не се опита да ни изпревари.“
И още в същия миг дойде предизвикателството. Педро Ортега и Лилиан Бейкън ни настигнаха и на завоя се опитаха да минат от вътрешната страна. Това беше всъщност единственият начин да изпревариш някоя двойка, но съвсем не беше така лесно, както изглежда. Трябваше да излезеш поне две крачки напред на правата, а после внезапно да се вклиниш, щом стигнеш завоя. Това беше намислил и Педро. На завоя се блъснаха в нас, но Глория успя да се задържи и аз я изтеглих напред, така че успяхме да задържим същия ритъм.
Публиката ахна, от което разбрах, че някой е залитнал. Веднага след това чух как някой тупна на земята. Не се обърнах, продължих да крача. Това вече не беше нещо ново за мен. Когато излязох на правата и вече можех да погледна, без да си объркам крачката, видях, че е била Мери Холи — партньорката на Вий Лъвъл. Беше на леглото, сестрите и треньорите се суетяха около нея, а лекарят я преслушваше…
— Отстъпете вътрешната страна на пътеката на състезателя, който е останал соло, младежи… — извика Роки.
Отместих се и Вий ме задмина. Сега трябваше да прави две обиколки вместо една. В движение той хвърли един поглед към леглото и лицето му се изкриви мъчително. Знаех, че не е от болка, просто той не знаеше кога партньорката му ще може да се върне на пътеката… На четвъртата му самостоятелна обиколка тя стана и двамата продължиха заедно.
Направих знак на сестрата, че искам мокра кърпа, и на следващата обиколка тя ми метна една на врата. Захапах единия й край със зъби.
— Остават още четири минути… — изкрещя Роки. Това беше едно от най-напрегнатите дербита. Кид и Джаки наложиха страхотно темпо. Знаех, че за нас с Глория няма опасност, стига да успеем да задържим нашия си ритъм, но човек никога не можеше да предвиди кога ще се строполи партньорът му. След като преминеш една критична точка, започваш да се движиш като автомат и изобщо не си даваш сметка какво правиш. В един момент се носиш с най-голяма бързина, а в следващия рухваш. Ето от какво се страхувах с партньорка като Глория — да не се строполи. Вече беше започнала да натежава на колана ми.
„Не спирай“ — извиках й наум и понамалих темпото, за да се съвземе. Педро и Лилиан очевидно само това бяха чакали. На завоя се стрелнаха пред нас и заеха третото място. Непосредствено зад гърба си чувах стъпките на другите, значи всички останали двойки се бяха скупчили по петите на Глория. Вече нямах никаква преднина.