Излязохме на дансинга. Никой от състезателите нямаше какво да каже по въпроса за дербитата. Всичко им изглеждаше добре, само да се напълни залата. Роло дойде при мен до парапета, където бях седнал. Имах още две минути почивка преди следващите два изтощителни часа.
— Не ме разбирай криво — подхвана той — за онова, което ти казах преди малко. Не ставаше въпрос за теб, а за Глория.
— Знам. Тя е добро момиче. Сърдита е на света, това е.
— Гледай да я усмиряваш.
— Това не е лесна работа, но ще направя каквото мога.
След миг погледнах към входа на дамската съблекалня и останах изненадан, като видях, че Глория и Руби излизат на дансинга заедно. Отидох да пресрещна Глория.
— Какво ще кажеш за дербитата?
— Чудесен начин да ни уморят — отвърна Глория.
Свирката даде сигнал за започване.
— Надали има и сто души тази вечер — заговорих аз. Ние с Глория не танцувахме. Бях я прегърнал през раменете, тя бе сложила ръка на кръста ми и вървяхме. Това беше разрешено. През първата седмица трябваше да се танцува, но след това не беше задължително. Видях, че Джеймс и Руби са се запътили към нас и по израза на лицата им разбрах, че нещо не е наред. Щеше ми се да се измъкна, но нямаше къде.
— Аз не те ли предупредих да не закачаш жена ми? — започна Джеймс.
— Върви по дяволите, маймуна такава — отвърна му Глория.
— Чакайте, чакайте — намесих се и аз. — Какво има?
— Тя продължава да преследва Руби. Обърна ли си гърба, и тя започва да й говори.
— Остави тази работа, Джим — опита се Руби да го успокои.
— Не, няма да я оставя. Не ти ли казах да си затваряш устата? — продължи той да говори на Глория.
— Върви на…
Глория не успя да си довърши думите, защото той й зашлеви такава плесница, че главата й се удари в рамото ми. Здравата я удари. Не можех да стоя така. Забих му един в зъбите. Той ме цапна в челюстта с лявата си ръка и за малко щях да падна, но като политнах назад, се блъснах в някого от състезателите. Той се нахвърли върху мен, а аз се заизвивах, за да го препъна или да го ударя с коляно между краката, защото инак изобщо не можех да го надвия. В ушите ми гръмна свирка, някой ни сграбчи и двамата. Беше Роло Питърс. Той ни разблъска и ни раздели.
— Я стига. Какво става тук?
— Нищо — отговорих.
— Нищо — каза и Руби.
Роло вдигна ръка и даде знак на Роки, който стоеше на естрадата.
— Давайте — извика той и оркестърът засвири.
— Махайте се! — нареди Роло на останалите състезатели и те започнаха да се разпръсват. — По-живо, по-живо — поведе ги той по дансинга.
— Следващия път ще ти откъсна главата — закани се Джеймс на Глория.
— Що не си… — отвърна му тя.
— Недей така — опитах се да я успокоя.
Отдалечихме се в едно ъгълче и там съвсем забавихме темпото, едва-едва се поклащахме.
— Какво ти е станало? Защо не оставиш Руби на мира?
— Не се притеснявай, повече няма да си хабя думите за нея. Щом иска да роди недъгаво дете, няма да й преча.
— Здравей, Глория — дочу се непознат глас.
Огледахме се. Беше я заговорила една възрастна жена от ложите зад парапета. Не й знаех името, но беше голям образ. Идваше всяка вечер, носеше си одеяло и сандвич. Веднъж се уви в одеялото и остана цялата нощ. Беше към шейсет и пет годишна.
— Здрасти — отвърна Глория.
— Какво става с вас?
— Нищо. Караме се.
— Как се чувствате?
— Нормално.
— Казвам се мисис Лейдън — представи се възрастната жена. — Вие сте любимата ми двойка.
— Ами благодарим — рекох.
— И аз исках да участвам, но не ме допуснаха. Била съм много възрастна, пък съм само на шейсет.
— Е, нищо — измърморих, колкото да поддържам разговора.
С Глория бяхме спрели на едно място и пристъпвахме от крак на крак полупрегърнати. Трябваше да се движим непрекъснато. Двама мъже влязоха в ложата и седнаха зад жената. И двамата дъвчеха незапалени пури.
— Тия са ченгета — ми пошушна Глория.
— Харесва ли ви състезанието? — попитах мисис Лейдън.
— Доставя ми голямо удоволствие. Много ми харесва, има такива хубави млади хора…
— Движение, младежи — ни подкани Роло, докато минаваше край нас.
Кимнах на мисис Лейдън и се отдалечихме малко по-енергично.
— Това умът ми не го побира. Та тя би трябвало да си стои вкъщи и да подменя пеленките на внучето си. Боже мой, дано никога да не доживея до тия години.