3.
В девет часа понеделник сутринта дребното като на манекен лице на Тейт се появи на екрана на видеофона в кабинета на Райх.
— Линията сигурна ли е? — попита той остро.
В отговор Райх просто посочи към гаранционния печат.
— Добре тогава — каза Тейт. — Мисля, че направих каквото искаше. Снощи надзърнах в Аткинс. Но преди да продължа, искам да те предупредя, че не е изключено да се допусне грешка, когато се надзърта в еспер I степен. Аткинс много внимателно бе поставил преградите си.
— Разбирам.
— Крей Д’Кортни пристига от Марс с „Астра“ сряда сутринта. Веднага ще се отправи към градската къща на Мария Бомонт, където ще бъде таен и добре скрит гост за една-единствена нощ… Само една.
— Една нощ — промълви Райх. — А после? Какви са плановете му?
— Не зная. Очевидно Д’Кортни е замислил някаква драстична акция…
— Срещу мен! — изръмжа Райх.
— Възможно е. Според Аткинс Д’Кортни се намира в състояние на изключителна свръхнапрегнатост и адаптационната му защита е на път да се разпадне. Инстинктът за живот и инстинктът към смъртта взаимно се неутрализират. В резултат на пълното емоционално изразходване състоянието му бързо регресира.
— Дявол да го вземе! Животът ми зависи от това — побесня Райх. — Говори на човешки език.
— Много е просто. Всеки човек представлява баланс от два противоположни нагона… И двата нагона имат една и съща цел… да достигнат Нирвана. Инстинктът за живот се бори за Нирвана, унищожавайки всякакъв вид съпротива. Инстинктът към смъртта се опитва да достигне Нирвана по пътя на самоунищожението. Обикновено в уравновесената личност двата инстинкта се хармонизират. В състояние на свръхнапрежение те се неутрализират.
— Ей богу, така е. И сега бърза да ме довърши!
— Аткинс ще се срещне с Д’Кортни в четвъртък сутринта, за да се опита да го разубеди да не прави това, което е замислил. Аткинс се страхува от това нещо и е твърдо решил да го спре. Специално е долетял от Венера, за да го накара да се откаже.
— Не е необходимо той да го спира. Аз сам ще го спра. Не е нужно той да ме защищава. Аз сам ще се защитя. Това ще е самоотбрана, Тейт… а не убийство! Самоотбрана! Добра работа си свършил. Повече не ми е нужно.
— Имаш нужда от много други неща. Райх. И не на последно място — от време. Днес е понеделник. Трябва да си готов до сряда.
— Аз ще бъда готов — изръмжа Райх. — Но гледай и ти да си готов.
— Не можем да си позволим какъвто и да е провал, Райх. Иначе — чака те Унищожение. Това ти е ясно, нали?
— Унищожение и за двама ни. Това ми е ясно! — Гласът на Райх започна да плющи. — Да, Тейт, ти си вътре в тази работа заедно с мен, а аз съм в нея, докато я доведа до финала… или до Унищожение.
През целия понеделник крои планове — дръзки, смели, самоуверени. Нахвърли с молив контурите, подобно на художник, който изпълва листа с ажурни линии, преди да нанесе туша: но той не мина с туш. Това щеше да стори инстинктът му на убиец в сряда. Понеделник вечерта остави плана настрана и легна да спи… и се събуди от собствения си вик — от Човека без лице, който отново се яви в съня му.
Вторник следобед Райх излезе от „Монарх тауър“ и се отби в аудиокнижарницата „Сенчъри“ на „Шеридан Плейс“. Тя беше специализирана за продажба на пиезоелектрически записи върху кристал — миниатюрни бижута, монтирани в изящна обковка. Последната дума на модата бяха оперите-брошки за Госпожата: „Музика ще звучи, където и да иде тя.“ В „Сенчъри“ имаше още и пълни рафтове с антикварни печатани книги.
— Търся нещо специално за един приятел, на когото дължа внимание — заяви Райх на продавача. Заглавията заваляха едно след друго.
— Не е достатъчно специално — каза той недоволно. — Защо не назначите някой надзъртач, за да спестите тези грижи на клиентите си? Докога ще я карате с тези допотопни, отживели времето си методи?
Започна да обикаля магазина, следван от цяла свита угрижени продавачи. Като реши, че достатъчно дълго е разигравал комедии, и преди разтревоженият управител да е изпратил да повикат някой продавач надзъртач, Райх се спря пред рафтовете с книги.
— Какво е това? — попита той учудено.
— Антикварни книги, мистър Райх. — Докато служителите му обясняваха теорията и практиката на старинните визуални издания, Райх бавно търсеше оръфаното кафяво томче, за което бе дошъл. Добре си го спомняше. Беше го прелистил набързо преди пет години и си го бе отбелязал в малкия черен бележник. Старият Джефри Райх не бе единственият Райх, който залагаше на предварителната подготовка.
— Да. Интересно. Прелюбопитно. А това какво е? — Райх измъкна кафявото томче. — „Забавни игри за гости“. Я да видим датата? Не може да бъде. Искате да кажете, че и в онези години са се събирали на гости?