Карсън Брийн, доктор по медицина, еспер II степен, беше вече буден и го очакваше. Бидейки личен аналитик на Райх, сънят му беше като на дежурна сестра — поддържаше постоянна връзка с пациента си и се събуждаше, щом той имаше нужда от него. Онзи единствен вик се бе оказал достатъчен за Брийн. Сега седеше до кушетката в елегантен бродиран халат (службата му носеше двайсет хиляди кредита на година), напълно съсредоточен (работодателят му беше щедър, но взискателен).
— Слушам ви, мистър Райх.
— Отново Човекът без лице — изръмжа Райх.
— Кошмари?
— А бе, мръсен кожодер, надникни в главата ми и виж. Пардон. Извинявам се. Държа се като дете. Да, отново кошмари. Опитвах се да обера една банка. После се опитвах да хвана някакъв влак. След това някой пееше. Струва ми се, че бях аз. Опитвам се да представя картината колкото се може по-добре. Смятам, че нищо не съм пропуснал… — Последва дълга пауза. Накрая Райх смотолеви: — Ее? Нещо схвана ли?
— Продължавате ли да настоявате, че не можете да познаете Човека без лице, мистър Райх?
— Как бих могъл? Аз изобщо не го виждам. Това, което зная, е…
— Смятам, че можете. Просто не желаете.
— Слушай! — избухна Райх гневно и веднага се почувства неловко. — Плащам ти двайсет хилядарки. Ако всичко, на което си способен, е да правиш идиотски изявления…
— Наистина ли го мислите, мистър Райх, или е част от синдрома на общата страхова психоза?
— Няма никакъв страх — кресна му Райх. — От нищо не се боя. Никога не… — Спря се, осъзнавайки колко е безполезно да се пали така, докато трениралият ум на надзъртача в мозъци тършуваше под случайно изтърваните думи. — Във всеки случай не си прав — продължи той троснато. — Не го зная кой е. Просто Човекът без лице. Това е всичко.
— Вие изтласквате от съзнанието си най-важните подробности. Трябва да ви се помогне да ги прозрете. Ще опитаме няколко свободни асоциации. Ако обичате, не изричайте думите на глас. Просто мислете. Обир…
Бижута — часовници — диаманти — ценни книжа — облигации — златни монети — фалшифициране — банкноти — кюлчета злато — декор…
— Какво беше последното?
Грешка на езика. Исках да кажа инкрустация… украса със скъпоценни камъни.
— Не беше неволна грешка. Това беше една многозначителна поправка. Или по-скоро, подмяна. Но нека продължим. Пневмоекспрес…
Дълъг — вагон — купета — въздух — син… — Не, в това няма логика.
— Има, мистър Райх. Ако изтълкуваме „син“ като „наследник“, ще видите, че се получава игра на думи на фалическа основа. Продължете, ако обичате.
— Няма що, страшни умници сте вие, надзъртачите. Добре, да видим сега. Пневмоекспрес… влак — подземна железница — сгъстен въздух — ултразвукова скорост — „Ние ще ви пренесем на седмото небе“, рекламния девиз на… Как, по дяволите, се казваше тази компания? Не мога да си спомня. Изобщо откъде изникна тази идея?
— От предсъзнанието, мистър Райх. Още един опит и ще започне да ви се изяснява. Зала…
Кресла — партер — балкони — ложи — амфитеатър — Марс на колесница — Марсови поля…
— Ето това е то, мистър Райх. Марс. През последните шест месеца Човекът без лице се явява в деветдесет и седем кошмара. Той е неизменно ваш враг, противник, всяващ ужас в сънища, които съдържат три основни елемента: пари, транспортни средства и Марс. Всеки път едно и също: Човекът без лице и пари, транспортни средства, Марс.
— Не виждам никаква връзка.
— Трябва да има някаква връзка, мистър Райх. Убеден съм, че можете да идентифицирате този зловещ образ. Иначе защо ще се опитвате да избягате, като отхвърляте лицето му?
— Нищо не се опитвам да отхвърля.
— Ключ към загадката може да бъде и променената дума „декора…“, както и забравеното име на компанията, която използва девиза „Ние ще ви пренесем…“, т.е. транспортираме…
— Казах ти, че не мога да го позная! — Райх стана рязко от кушетката. — Твоите ключове не ми помагат. Не зная кой е.
— Човекът без лице не ви вдъхва страх, защото няма лице. Вие знаете кой е той. Вие го мразите и се страхувате от него, но знаете кой е той.
— Ти си надзъртачът. Ти кажи кой е.
— Моите възможности са ограничени, мистър Райх. Не мога да проникна по-дълбоко в съзнанието ви без ваша помощ.
— За каква помощ говориш? Ти си най-добрият доктор по медицина, еспер, когото можех да наема. Ако…