— Какво я прави толкова належаща? — попита Райх.
За бога! Не му казвайте за това! С това шега не бива. Все едно, че му бъркаш в окото. И без това е побеснял от яд.
А трябва да си върша работата, уважаема. — На Райх шефът каза:
— Проблемът е в това, сър, че ние не наемаме най-добрите еспери. Картелът „Д’Кортни“ е този, който обира каймака. Отново и отново, тъй като ни липсва нужната организация, „Д’Кортни“ ни изиграва, като прибира при себе си най-способните, а за нас оставя посредствените.
— По дяволите! — изкрещя Райх. — По дяволите „Д’Кортни“! Добре, съгласен съм. Направи каквото трябва. И кажи на този Блон да започне да надхитря „Д’Кортни“. А и ти също.
Райх излетя като хала от „Кадри“ и влетя във владенията на отдел „Продажби“. И тук го очакваше същата неприятна информация: компанията „Монарх ютилитис & рисорсис“ губеше войната на живот и смърт с картела „Д’Кортни“. Губеше във всички сектори — реклама, развойна дейност, научни изследвания, маркетинг. Нямаше никакво съмнение, че го очаква поражение. Райх знаеше, че е притиснат до стената.
Върна се в кабинета си побеснял и крачи напред-назад в продължение на пет минути. „Няма смисъл — каза си той. — Зная, че трябва да го убия. Няма да приеме сливането. И защо ли му е? Победил ме е и го знае. Ще трябва да го убия и ми е нужна помощ. От надзъртач.“
Натисна копчето на видеофона и каза:
— Отдих и развлечения!
На екрана се появи блестящ салон, целият в хром и емайл и обзаведен с игрални маси и бар. Имаше вид на и се използваше като зала за отдих и развлечение. В действителност това беше щабът на могъщия отдел за шпионаж. Директорът, един брадат учен на име Уест, вдигна поглед от шахматната задача, която решаваше, и скочи на крака.
— Добро утро, мистър Райх.
Предупреден от официалното „мистър“, Райх каза:
— Добро утро, мистър Уест. Обичайната проверка. Трябва да се грижа за всичко, нали разбирате. Как сме с развлеченията?
— На ниво с изискванията, мистър Райх. Но имам едно оплакване, сър. Струва ми се, че прекалено много се играе на комар. — За да печели време, Уест продължи да се жалва, докато двама добросъвестни служители на компанията най-невинно си допиха питиетата и излязоха. Едва тогава се отпусна и седна на стола. — Вече е чисто, Бен. Казвай!
— Хасъп успя ли да разгадае тайния шифър, Елъри?
Надзъртачът поклати отрицателно глава.
— Опитва ли се?
Уест се усмихна и кимна.
— Къде се намира Д’Кортни?
— На път за Земята на борда на „Астра“.
— Знаеш ли плановете му? Къде ще отседне?
— Не. Искаш ли да проверя?
— Не зная. Зависи…
— От какво зависи? — Уест го изгледа въпросително. — Съжалявам, че по видеофона не може да се предаде телепатичната схема на мозъка, Бен. Ще ми се да разбера какво си намислил.
Райх се усмихна мрачно.
— Слава богу, че има видеофони. Те поне ни защитават от четци на мисли. Какво ти е отношението към престъплепията, Елъри?
— Обичайното.
— Като на всички?
— Като на Съюза. Съюзът не ги одобрява, Бен.
— Че какво толкова намираш в този Съюз на еспери? Ти знаеш стойността на парите, успеха… Защо сам не разсъждаваш? Защо оставящ Съюза да мисли вместо теб?
— Ти не можеш да разбереш. Ние се раждаме в Съюза. Ние живеем в Съюза. Ние умираме в Съюза. Имаме право да избираме ръководството и това е всичко. Съюзът се разпорежда с професионалния ни живот. Той ни обучава, категоризира, определя етичните норми и следи за тяхното спазване. Той ни защищава, като защищава обикновения човек, също като Съюза на лекарите. Имаме еквивалент на Хипократовата клетва. Нарича се Обет на есперите. И господ да му е на помощ на онзи от нас, който го наруши… както, струва ми се, ме съветваш да сторя.
— Може и така да е — каза Райх напрегнато. — Може би намеквам, че си струва да нарушиш обета на надзъртачите. Може би става дума за пари… за повече пари, отколкото ти или кой да е надзъртач II степен е виждал през живота си.
— Забрави го, Бен. Това не ме интересува.
— Да речем, че нарушиш обета си. Какво ще стане?
— Ще ме изключат.
— И това е всичко? Толкова ли е страшно? При положение че имаш цяло състояние в джоба си? И преди се е случвало оправни надзъртачи да скъсват със Съюза. Изключвали са ги. И какво от това? Бъди умен, Елъри!