Уест се усмихна иронично:
— Ти не би могъл да го разбереш, Бен.
— Накарай ме да разбера.
— Онези изхвърлени надзъртачи, за които спомена… като Джери Чърч. Хич не са оправни. Нещата стоят така… — Уест се замисли. — Навремето, преди да се усъвършенства хирургията, е имало една група недъгави хора, наречени глухонеми.
— Нито чуват, нито говорят?
— Точно така. Тяхното средство за общуване е бил езикът на жестовете. Което означава, че те са могли да общуват единствено с други глухонеми. Разбираш ли? Ако са искали да оцелеят, са били принудени да живеят в свои собствени общности. Човек полудява, ако не може да размени две приказки с приятелите си.
— Е, и?
— Някои от тях се изхитрили. Започнали да изнудват по-преуспелите глухонеми да им плащат ежеседмичен данък. Ако жертвата откажела да брои парите, те я отлъчвали от обществото си. Жертвата винаги плащала. Или е трябвало да плати, или да живее в самота, докато полудее.
— Искаш да кажеш, че вие надзъртачите сте като глухонемите?
— Не, Бен. Вие другите, нормалните, сте като глухонемите. Ако трябвате да живеем само сред вас, щяхме да полудеем. Затова ме остави на мира. Ако кроиш някаква мръсотия, не искам да зная.
Уест демонстративно изключи видеофона. Райх изрева от яд, грабна едно златно преспапие и го запрати по кристалния екран. Още преди разлетелите се отломки да паднат на земята, той беше в коридора и вървеше към изхода на сградата.
Неговата секретарка — надзъртач, знаеше къде отива. Неговият шофьор — надзъртач, знаеше къде иска да отиде. Райх пристигна в апартамента си и бе посрещнат от своя иконом — надзъртач, който веднага обяви по-ранен обяд и поръча по телефона менюто, което Райх негласно бе пожелал. Малко поуспокоен, Райх влезе в кабинета си и отиде при сейфа — една припламваща светлина в ъгъла.
Това беше най-обикновена етажерка с многобройни клетки, изведена вън от темпоралната фаза чрез моноцикличен импулс. Всяка секунда, когато фазата на сейфа и темпоралната фаза съвпадаха, етажерката излъчваше ярък светлинен поток. Сейфът можеше да бъде отворен само от конфигурацията на порите на левия показалец на Райх, а тя беше неподражаема.
Райх постави върха на пръста си в центъра на светещото око. То изчезна и се появи многоклетъчната етажерка. Без да отмества пръста си, той се пресегна и измъкна един малък черен бележник и голям червен плик. После дръпна показалеца си и сейфът излезе от фаза.
Райх запрелиства страниците на бележника… ОТВЛИЧАНИЯ… АНАРХИСТИ… ПОДПАЛВАЧИ… ПОДКУПИ (ДОКАЗАНИ)… ПОДКУПИ (ПОТЕНЦИАЛНИ)… в графата (ПОТЕНЦИАЛНИ) откри имената на петдесет и седем известни личности. Сред тях беше и Огъстъс Тейт, доктор по медицина, еспер I степен. Райх кимна доволно.
Отвори червения плик и разгледа съдържанието му. Вътре имаше пет гъсто изписани листа и по почерка личеше, че са писани преди векове. Това бе посланието на основателя на компанията „Монарх“ и на рода Райх. Четири листа имаха заглавия: ПЛАН А, ПЛАН Б, ПЛАН В, ПЛАН Г. Петият лист бе озаглавен ВЪВЕДЕНИЕ. Райх бавно се зачете в старинния, изписан с тънки полегати букви ръкопис:
Към тези, които идат след мен: Мерилото за премъдрост е отказът да обясняваш очевидното. Щом си отворил това писмо, ние се разбираме. Подготвил съм четири най-общи плана за убийство, които могат да ти бъдат от полза. Завещавам ти ги като част от наследството на Райх. Това са само общи насоки. Подробностите трябва да бъдат допълнени от теб самия, в зависимост от твоето време, твоето общество и от конкретните ти нужди.
ЗАБЕЛЕЖКА: Същината на убийството никога не се променя. Във всички епохи то си остава един конфликт между убиеца и обществото, като жертвата е наградата за победителя. А азбучните повели при конфликт с обществото са непреходни. Бъди дързък, бъди смел, бъди самоуверен и непременно ще успееш. Срещу тези качества обществото няма защитни средства.
Райх прелисти бавно страниците, изпълнен с възхищение към своя родоначалник, който бе проявил предвидливостта да се подготви за всички възможни критични ситуации. Плановете бяха остарели, но разпалваха въображението; и наистина започнаха да се оформят идеи, да кристализират, за да бъдат обмислени и отхвърлени, и незабавно заменени с нови. Една фраза привлече вниманието му:
Ако си убеден, че си роден убиец, не изпипвай плановете си до най-малката дреболия. Остави се инстинктът да те води. Интелектът може да те подведе, но инстинктът на убиеца е непогрешим.
„Инстинктът на убиец — въздъхна Райх. — Бог ми е свидетел, имам го.“