Спря, обърна се и изгледа Райх с изгарящ поглед.
— Ако можех да те убия — извика той, — с голи ръце щях да ти откъсна главата. Щях да те разкъсам на парчета и окача на Галактическото бесило и цялата Вселена щеше да ми е благодарна. Осъзнаваш ли колко си опасен? Осъзнава ли чумата колко е страшна? Има ли смъртта съзнание?
Райх гледаше Пауъл с ококорени от учудване очи.
Префектът тръсна глава нетърпеливо.
— Защо ли те питам? — промърмори той. — Изобщо не разбираш за какво ти говоря. Никога няма да разбереш.
Отиде до бюфета, избра две ампули с бренди и ги напъха в устата на Райх. Райх се опита да ги изплюе, но Пауъл му затисна устата.
— Глътни ги — каза той твърдо. — Искам да се съвземеш и да ме изслушаш. Искаш ли бутилен? Тироксин? Можеш ли да дойдеш на себе си без медикаменти?
Райх се задави от брендито и заломоти ядосано. Пауъл го разтърси и накара да млъкне.
— Чуй ме добре — каза Пауъл. — Ще ти изтълкувам половината от картината. Опитай се да разбереш това, което ще ти кажа. Делото срещу теб е прекратено. Прекратено е заради онези клопки. Ако знаех за тях, изобщо нямаше да го подхващам. Щях да наруша принципите си и да те убия. Опитай се да разбереш това, Райх.
Райх спря да ломоти.
— Не успях да посоча мотив за убийството. Това е слабото място. Предложил си сливане на Д’Кортни и той е приел. Отговорил е WWHG. Което означава, че приема. Не си имал никакво основание да го убиваш. Имал си всички основания да запазиш живота му.
Райх пребледня като платно. Започна лудешки да клати глава.
— Не. Не. WWHG. Предложението отхвърлено. Това е отказ. Отказ!
— Приел е.
— Не. Кучият му син отказа. Той…
— Приел е. Когато научих, че Д’Кортни е приел, с мен беше свършено. Разбрах, че делото ми няма шанс в съда. Но не съм ти устройвал клопки. Не съм влизал в каютата ти. Нямам нищо общо с взривовете. Не съм аз човекът, който се опитва да те убие. Онзи човек се опитва да те убие, защото знае, че аз нищо не мога да ти направя. Знае, че не те заплашва Унищожение. Той винаги е знаел това, което аз току-що открих… че ти представляваш смъртна заплаха за цялото ни бъдеще.
Райх се мъчеше да каже нещо. Стана с усилие от дивана, като ръкомахаше безпомощно. Накрая проговори:
— Кой е той? Кой? Кой?
— Той е твой стар враг, Райх… От този човек няма да се отървеш. Няма да можеш да избягаш от него… да се скриеш от него… и се моля на бога да не можеш да се спасиш от него.
— Кой е той, Пауъл? Кой е той?
— Човекът без лице.
Райх издаде болезнен гърлен вик. После се обърна и залитайки, излезе от къщата.
15.
ЧЕ НАСТАВА страх и ужас, и задава се раздор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор.
— Млъкни! — извика Райх.
— Млъкни, за бога!
— Опитай се да мислиш. Защо не мислиш? Какво ти става? Защо не мислиш?
Че настава страх и ужас, и…
— Излъга те. Знаеш, че те излъга. Ти беше прав първия път. Една огромна клопка. WWHG. Отказ. Отказ. Но защо ме излъга? Каква полза има от това?
…задава се раздор.
— Човекът без лице. Брийн може да му е казал. Гюс Тейт може да му е казал. Мисли! Страх…
— Няма човек без лице. Това е просто един сън. Кошмар! Ужас…
— Ами клопките? Какво ще кажеш за клопките? Бях му в ръцете. Защо не ме пречука у тях? Свободен съм бил. Какво е намислил? Мисли!
Раздор…
Една ръка го докосна по рамото.
— Мистър Райх?
— Какво?
— Мистър Райх!
— Какво? Какво има?
Погледът на Райх се избистри. Усети, че вали проливен дъжд. Лежеше на една страна, със свити колена, скръстени ръце, бузата му беше заровена в калта. Беше мокър до кости и трепереше от студ. Намираше се на площада пред Бомбоубежището. Беше заобиколен от въздишащи, прогизнали дървета. Някаква фигура се бе навела над него.
— Кой сте вие?
— Гейлън Чървил, мистър Райх.
— Какво?
— Гейлън Чървил, сър. Видяхме се у Мария Бомонт. Да ви върна ли онази услуга, мистър Райх?
— Не надзъртайте! — извика Райх.