— Не надзъртам, мистър Райх. Нормално ние не… — Младият Чървил се усети. — Не знаех, че знаете, че съм надзъртач. По-добре да станете, сър.
Хвана Райх за ръката и го дръпна. Райх изохка и си освободи ръката. Младият Чървил го хвана под мишниците и го изправи на крака. Ужасният вид на Райх го накара да се ококори.
— Да не са ви нападнали крадци, мистър Райх?
— Какво? Не. Не…
— Кола ли ви блъсна, сър?
— Не. Не, аз… По дяволите — избухна Райх, — защо не ме оставите на мира!
— Разбира се, сър. Мислех, че имате нужда от помощ, а ви дължа една услуга, но…
— Почакайте — прекъсна го Райх. — Върнете се. — Хвана се за ствола на едно дърво и се облегна на него, като дишаше тежко. Най-сетне успя да се задържи изправен и се втренчи в Чървил с кръвясалите си очи. — Наистина ли искате да ми помогнете?
— Разбира се, мистър Райх.
— Без да задавате въпроси? И всичко да остане между нас?
— Разчитайте на мен, мистър Райх.
— Става дума за убийство, Чървил. Искам да разбера кой се опитва да ме очисти. Бихте ли ми направили тази услуга? Бихте ли надзърнали в един човек заради мен?
— Предполагам, че в полицията биха могли…
— В полицията? — Райх се изсмя истерично, но острата болка от счупеното ребро го накара да се хване за хълбока. — От вас искам да надзърнете в един полицай, Чървил. И то шеф. Главният прокурор. Разбирате ли? — Откъсна се от дървото и залитна към Чървил. — Искам да посетя моя приятел главния прокурор и да му задам няколко въпроса. Искам да сте с мен, за да ми кажете истината. Готов ли сте да дойдете с мен в кабинета на Краб и да надзърнете в него? И след това да забравите всичко? Ще го направите ли?
— Да, мистър Райх… Ще го направя.
— Какво? Честен надзъртач! Възможно ли е? Хайде. Да побързаме.
Накуцвайки силно, Райх напусна площада. Чървил го последва, поразен от яростта на този човек, която го тласкаше въпреки раните, въпреки треската, въпреки силните болки, към полицейското управление. Там Райх с блъскане и крясъци си проправи път край чиновниците и охраната и накрая потъналата в кал и кръв фигура нахълта в елегантния абаносово-сребрист кабинет на главния прокурор Краб.
— Боже господи, Райх! — ужаси се Краб, — Това ти ли си? Бен Райх?
— Седнете, Чървил — каза Райх и се обърна към Краб. — Аз съм. Огледай ме добре. Малко остава да предам богу дух, Краб. Червеното по мен е кръв. Останалото е мръсотия. Това беше един чудесен ден… прекрасен ден… и искам да разбера какво, по дяволите, прави полицията. Къде е твоят всемогъщ префект Пауъл? Къде е твоят…
— Да предадеш богу дух? Какво искаш да кажеш, Бен?
— Искам да кажа, че днес три пъти се опитаха да ме убият. Това момче… — Райх посочи към Чървил. — Това момче ме намери преди малко до Бомбоубежището повече мъртъв, отколкото жив. Виж ме, за бога. Виж на какво приличам!
— Да те убият! — Краб удари с юмрук по бюрото. — Ами да. Този Пауъл е глупак. Изобщо не трябваше да го слушам. Убиецът на Д’Кортни сега се опитва да убие теб.
Зад гърба си Райх припряно замаха с ръка на Чървил.
— Казах на Пауъл, че си невинен. Не ми повярва. Дори на онази дяволска сметачна машина в кабинета на районния прокурор не повярва, когато му каза, че си невинен.
— Машината каза, че съм невинен?
— Разбира се, че каза. Няма никакво обвинение срещу теб. И никога не е било повдигано. И според конституцията твое свещено право е да потърсиш закрила от убиеца, каквато се полага на всеки честен, спазващ законите гражданин. Веднага ще се погрижа за това. — Краб се отправи към вратата. — И смятам, че това е достатъчно, за да си уредя веднъж завинаги сметките с мистър Пауъл! Не си тръгвай, Бен. Искам да поговорим за твоята подкрепа за кандидатурата ми за Сената на Слънчевата система…
Вратата се отвори и затръшна. Райх се олюля и с усилие се върна в действителността. Обърна се към Чървил, който му се видя троен.
— Е? — промълви той. — Е?
— Каза истината, мистър Райх.
— За мен? За Пауъл?
— Ами… — поколеба се Чървил мъдро, за да претегли още веднъж истината.
— Хайде, по-бързо — изпъшка Райх. — Още малко и ще ми изгорят бушоните.
— Това, което каза за вас, е истина — веднага започна Чървил. — Компютърът е отказал да даде ход на отправените срещу вас обвинения в убийството на Д’Кортни. Мистър Пауъл е бил принуден да се откаже от делото и… ами… кариерата му виси на косъм.
— Наистина ли? — Райх залитна към младежа и го хвана за раменете. — Наистина ли, Чървил? В нищо не съм обвинен? Свободен съм да си гледам работата? Никой няма да ме безпокои?
— Срещу вас няма нищо, мистър Райх. Можете да си гледате работата. Никой няма да ви безпокои.