Райх избухна в гръмогласен, ликуващ смях. Но раните и контузиите го заболяха и той застена, докато се смееше, и в очите му засмъдяха сълзи. Изправи се с мъка, мина край Чървил и напусна кабинета на главния прокурор.
Докато се движеше триумфално по коридорите на управлението, приличаше по-скоро на овалян в кръв и кал неандерталски човек, смеещ се и стенещ, и накуцващ с достойнство. Липсваше само метнатият през рамо убит елен или някоя пещерна мечка, тържествено носена след него, за да бъде картината пълна.
— Ще попълня картината с главата на Пауъл — си каза той. — Препарирана и окачена на стената. Ще попълня картината, като сложа картела „Д’Кортни“ в джоба си. Ей богу, ако имам време, ще вместя в нея цялата Галактика!
Мина през стоманените врати на управлението и се спря за малко на стъпалата, загледан в мокрите от дъжда улици… в увеселителния център зад площада — един цял квартал, грейнал в светлини под грамаден прозрачен купол… в редиците оживени, бляскави магазини по горните улички, отворили врати за нощното пазаруване… в извисяващите се в далечината административни сгради — огромни двестаетажни кубове… сложната плетеница от небесни магистрали между тях… безспирния бяг на светлините на реактивните кабини, които подскачаха нагоре-надолу като рой червенооки скакалци в полето.
— И всичко това ще бъде мое! — извика той и разпери ръце, сякаш искаше да обхване цялата вселена. — Всичко! И хора, и страсти, и души!
След това погледът му попадна върху високата, зловеща, позната фигура, която пресичаше площада и го наблюдаваше крадешком през рамо. Една фигура от тъмня сенки, искряща от елмазите на дъждовните капки… гледаща, призрачна, безмълвна, ужасна… Човек без лице.
Чу се задавен вик. Бушоните изгоряха. Като поразено от гръм дърво Райх рухна на земята.
В девет часа без една минута десет от петнайсетте членове на Висшия есперски съвет се събраха в кабинета на президента Цунг. Трябваше спешно да решат един въпрос. В девет и една заседанието беше закрито и въпросът решен. Ето какво стана през тези сто и двайсет есперсекунди:
Звънец — начало на заседанието
Циферблат
Малката стрелка на 9
Голямата стрелка на 59
Секунди — 60
ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
За разглеждане молбата на Линкълн Пауъл да стане жив проводник при Групова трансфузия на натрупана енергия.
(Смайване)
ЦУНГ: Чуваш ли се какво говориш, Пауъл? Как можеш да искаш подобно нещо? Какво налага използването на такава крайна и опасна мярка?
ПАУЪЛ: Едно неочаквано развитие в случая Д’Кортни. Бих искал всички да се запознаете с него.
(Запознаване)
ПАУЪЛ: Всички знаете, че Райх е най-опасният ни враг. Той подкрепя клеветническата кампания против есперите. Ако на това не се сложи край, грози ни познатата участ на всички малцинствени групи.
АТКИНС: Това е вярно.
ПАУЪЛ: Освен това той подкрепя Лигата на есперите патриоти. Ако на тази организация не се сложи край, рискуваме да бъдем въвлечени в гражданска война и завинаги да затънем в блатото на вътрешните междуособици.
ФРАНИЪН: И това е вярно.
ПАУЪЛ: Но има и едно допълнително развитие, с което всички се запознахте. Райх е на път да заеме централно място в Галактическата система… Да стане решаващата брънка, свързвана реалното минало с предполагаемото бъдеще. Сега е пред прага на мощна реорганизация. Необходимо му е само време. Ако Райх успее да се преустрои и преориентира, преди да го пипна, ще стане недосегаем за нашата реалност, неуязвим от нашите атаки и смъртен враг на галактическия разум и реалност.
(Тревога)
АТКИНС: Струва ми се, ме преувеличаваш, Пауъл.
ПАУЪЛ: Така ли? Разгледайте картината заедно с мен. Вижте какво място заема Райх във времето и пространството. Няма ли неговите идеи да станат идеи на целия свят? Няма ли неговата реалност да стане реалност за целия свят? Не е ли той, с възловото място, което заема, и при неговата сила, енергия и интелект, сигурният път към пълната разруха?
(Съгласие)
ЦУНГ: Така е. Въпреки това не съм склонен да разреша тази мярка. Искам да ви напомня, че при досегашните опити Груповата трансфузия винаги е довеждала до смъртта на живия проводник на енергия. Прекалено си ценен, за да те жертваме, Пауъл.
ПАУЪЛ: Моля да ми бъде позволено да поема този риск. Райх е от тези редки личности, способни да разтърсят Вселената. Все още е малък, но скоро ще порасне. И цялата реалност… еспери, не-еспери, животът. Земята, Слънчевата система, самата Вселена… цялата реалност виси на косъм и зависи от неговото пробуждане. Не можем да му позволим да се събуди и разруши нашата реалност. Моля да гласувате.