И какво? Първите капки се превърнаха в ситен дъжд, който се сипеше върху него и изпълваше съзнанието му с трескава възбуда… с разтърсващи емоционални проблясъци… с… Да, хранителни капсули. Трябва да го запомни. Хранителни. Хранителни. Хранителни! Слезе на бегом по стълбите и отиде в кухнята. Намери пластмасовия флакон, отвори го и изгълта дузина капсули.
Сега енергията прииждаше на талази. От всеки еспер в града тръгваше по едно ручейче латентна сила и те се сливаха и прерастваха в поток, река, бушуващо море от Групова трансфузия на енергия, насочена към Пауъл, изпращана към Пауъл. Той отмахна всички прегради и я пое цялата. Нервната му система суперхетеродинира и запищя, и една турбина в мозъка му започна да се върти все по-бързо с непоносим, усилващ се вой.
Напусна къщата и се залута из улиците — сляп, глух, безчувствен, погълнат от кипящата маса латентна енергия… подобно на кораб, попаднал в центъра на тайфун, чиито платна се мъчат да обуздаят хаотичните пориви на вятъра и да ги превърнат в попътен бриз, който да го изведе в безопасност… По същия начин Пауъл се мъчеше да обземе този страхотен порой, да съхрани тази латентна енергия, да я овладее и насочи към Унищожението на Райх, преди да е станало прекалено късно, прекалено късно, прекалено късно, прекалено късно, прекалено късно…
16.
ЛИКВИДИРАЙ ЛАБИРИНТА.
УНИЩОЖИ БЕЗИЗХОДИЦАТА.
ЗАЛИЧИ ЗАГАДКАТА. (Х2 Ж Y3 д! Пространство/д! Време)
АНУЛИРАЙ.
(ДЕЙСТВИЯ, ИЗРАЗИ, КОЕФИЦИЕНТИ, ДРОБИ, СТЕПЕНИ, СТЕПЕННИ ПОКАЗАТЕЛИ, КОРЕНИ, ТЪЖДЕСТВА, УРАВНЕНИЯ, ПРОГРЕСИИ, ВАРИАЦИИ, ПЕРМУТАЦИИ, ДЕТЕРМИНАНТИ, ОТГОВОРИ)
ПРЕМАХНИ.
(ЕЛЕКТРОН, ПРОТОН, НЕУТРОН, МЕЗОН И ФОТОН)
ЗАЧЕРКНИ.
(КЕЙЛИ, ХЕНСЪН, ЛИЛИЕНТАЛ, ЧАНЮТ, ЛАНГЛИ, РАЙТ, ТЪРНБУЛ И САНДЪРСЪН)
ИЗХВЪРЛИ.
(МЪГЛЯВИНИ, СЪЗВЕЗДИЯ, СИСТЕМИ, ДВОЙНИ ЗВЕЗДИ, ГИГАНТИ И БЕЛИ ДЖУДЖЕТА)
ОТСТРАНИ.
(РИБИ, ЗЕМНОВОДНИ, ПТИЦИ, БОЗАЙНИЦИ И ЧОВЕК)
ЛИКВИДИРАЙ.
УНИЩОЖИ.
ЗАЛИЧИ.
АНУЛИРАЙ. ЗАЛИЧИ ВСИЧКИ УРАВНЕНИЯ.
БЕЗКРАЙНОСТ Е РАВНО НА НУЛА.
НЯМА…
— …какво няма? — извика Райх. — Какво няма? — Направи отчаяно усилие да се изправи, като се мъчеше да преодолее завивките и задържащите го ръце. — Какво няма?
— Няма повече кошмари — каза Дъфи Уиганд.
— Кой е там?
— Аз съм, Дъфи…
Райх отвори очи. Намираше се в някаква стилна спалня, в стилно легло със старовремски чаршафи и одеяла. Дъфи Уиганд, издокарана и свежа, беше сложила ръцете си на раменете му. Тя пак се опита да го бутне назад върху възглавниците.
— Продължавам да сънувам — каза Райх. — Искам да се събудя.
— Звучи много красиво. Полегни си и сънят ще продължи.
Райх се отпусна назад.
— Бях буден — каза той мрачно. — За пръв път в живота си бях толкова буден. Чух… Не зная какво чух. Безкрайност и нула. Важни неща. Реалност. После заспах и сега съм тук.
— Малка корекция — усмихна се Дъфи. — За протокола. Ти се събуди.
— Аз спя! — извика Райх и се изправи. — Имаш ли нещо ободряващо? Каквото и да е… опиум, хашиш, сомнар, летатин… Трябва да се събудя, Дъфи. Трябва да се върна в реалността.
Дъфи се наведе и го целуна страстно по устата.
— Това реално ли беше?
— Не можеш да ме разбереш. Всичко е било илюзии… халюцинации… всичко. Трябва да се преустроя, преориентирам, реорганизирам… Преди да е станало прекалено късно, Дъфи. Преди да е станало прекалено късно, прекалено късно, прекалено късно…
Дъфи вдигна отчаяно ръце.
— Какво й става на нашата медицина, по дяволите! — възкликна тя. — Първо онзи проклет доктор те уплаши тъй, че припадна. После се закле, че те е оправил… а я се виж на какво приличаш сега. Психо! — Коленичи на леглото и заклати пръст под носа на Райх. — Още една дума и ще се обадя в „Кингстън“.
— Какво? Кой?
— „Кингстън“, болницата. Където пращат хора като теб.
— Не те питам това. Кой каза, че ме е уплашил тъй, че да припадна?
— Един приятел, лекар.
— На площада пред полицейското управление?
— Този път улучи.
— Сигурна ли си?
— Бях с него, когато те намерихме. Твоят слуга ми каза за експлозиите и аз се разтревожих за теб. Пристигнахме точно навреме.
— Видя ли лицето му?
— Не само го видях, но съм го и целувала.
— Как изглежда?
— Лице като лице. Две очи. Две устни. Две уши. Един нос. Тройна брадичка. Слушай, Бен. Ако ще продължаваш да пееш все същата песен за сънувам — будувам — реалност — безкрайност… тя просто вече ми омръзна.
— И ти ме докара тук?
— Разбира се. Как можех да пропусна този шанс? Това е единственият начин да те вкарам в леглото си.