— Съдът не признава свидетелските показания на есперите.
— Това е вярно, но веднъж открие ли чувство за вина, един еспер винаги може да намери и реални доказателства в подкрепа на своето надзъртане. Линкълн Пауъл, шефът на парапсихичния отдел на полицията, е неумолим като смъртта. — Тейт отвори очи. — Искате ли да забравим този разговор?
— Не — изръмжа Райх. — Нека разсъждаваме заедно. Защо опитите за убийство са пропадали? Защото четци на мисли патрулират из целия свят. Какво може да попречи на един телепат да чете мисли? Друг телепат. Но досега нито един убиец не се е сещал да наеме добър надзъртач, който да му служи като щит. Или пък ако се е сещал, не е успявал да сключи сделката. Аз сключих тази сделка.
— Така ли?
— Решил съм да водя война. Решил съм да вляза в остра схватка с обществото. Нека разгледаме проблема като стратегия и тактика. Моят проблем е проблемът на всяка армия. Дързостта, смелостта и решителността не са достатъчни. Една армия се нуждае и от разузнаване. Война се печели с разузнаване. Тъкмо затова сте ми нужен вие.
— Съгласен.
— Борбата ще водя аз. На вас оставям разузнаването. Трябва да зная къде ще е Д’Кортни, къде мога да нанеса моя удар, кога да го нанеса. Сам ще се погрижа за убийството, но вие ще трябва да ми кажете кога и къде ще ми се открие благоприятна възможност.
— Разбрано.
— Първо трябва да направя пробив… да проникна през отбранителната система, обграждаща Д’Кортни. Това означава разузнаване от вас. Ще трябва да проверявате нормалните, да откривате надзъртачите, да ме предупреждавате и да блокирате техните опити да четат мислите ми, ако аз сам не мога да се справя. След убийството ще трябва да се оттегля, като премина през още една защитна линия от нормални и надзъртачи. Ще трябва да ми помогнете при воденето на ариергадните боеве. Ще трябва да останете на местопрестъплението след убийството. Ще откриете кого подозира полицията и защо. Ако зная, че подозрението е насочено към мен, мога да го отклоня. Ако зная, че е насочено към някой друг, мога да го затвърдя. Аз мога да водя тази война и да спечеля тази война с помощта на вашето разузнаване. Вярно ли е? Надзърнете в мен.
След дълга пауза Тейт каза:
— Вярно е. Можем да я спечелим.
— Ще ми помогнете ли?
Тейт се поколеба, след това решително кимна:
— Да, Ще ви помогна.
Райх въздъхна дълбоко.
— Добре. А сега чуйте какъв план съм измислил. Смятам, че мога да извърша убийството, като си послужа с една стара игра, наречена „Сардина“. Тя ще ми даде възможност да стигна до Д’Кортни. Намислил съм и как да го убия: зная как да възпроизведа смъртоносен изстрел без куршум с едно древно огнестрелно оръжие.
— Почакайте — прекъсна го Тейт рязко. — Как възнамерявате да скриете всички тези замисли от случайни надзъртачи? Аз мога да ви прикривам само когато съм с вас. Но аз няма да бъда с вас през цялото време.
— Ще си изработя временна преграда пред мислите. На улица „Мелъди“ има едно момиче, което пише песни. Мога да го излъжа да ми помогне.
— Може и да стане — каза Тейт след кратко надзъртане. — Но се сещам за нещо друго. Да допуснем, че Д’Кортни има охрана. Да не би да смятате да изпозастреляте телохранителите му?
— Не. Надявам се, че не ще се наложи. Един физиолог на име Джордан, който работи за „Монарх“, съвсем наскоро създаде емулсия, която временно парализира зрителните възприятия. Възнамерявахме да я използваме при стачни вълнения. Ще я използвам върху охраната на Д’Кортни.
— Да, разбирам.
— През цялото време ще работите заедно с мен: ще разузнавате и ще ме прикривате. Но първо ми е нужна една информация. Когато Д’Кортни посещава града, обикновено гостува на Мария Бомонт.
— Златната мърша?
— Същата. Искам да разберете дали Д’Кортни и този път възнамерявала отседне у нея. Всичко зависи от това.
— Лесна работа. Още довечера мога да открия местопребиваването и плановете на Д’Кортни. Ще има събиране у Линкълн Пауъл и личният лекар на Д’Кортни сигурно ще е там. На Земята е за една седмица, тъй че ще започна разузнаването с него.
— Не се ли боите от Пауъл?
Тейт се усмихна презрително.
— Ако се страхувах, мистър Райх, щях ли изобщо да се впусна в тази авантюра с вас? Нека сме наясно — аз не съм Джери Чърч.
— Чърч?
— Да. И не се правете на изненадан. Чърч, II степен, изхвърлен от Съюза преди десет години заради онова малко приключение с вас.
— Дявол да ви вземе. Това го изровихте от главата ми, нали?
— От главата ви и от архивите.
— Е, добре, сега това няма да се повтори. Вие сте по-корав и по-умен от Чърч. Нещо да ви трябва за събирането у Пауъл? Жени? Дрехи? Бижута? Пари? „Монарх“ е насреща.