— Както знаете — Райх започна да се разхожда бавно и да мята остри погледи към лицата, които го наблюдаваха, — нашата компания водеше борба на живот и смърт с картела „Д’Кортни“. Крей Д’Кортни беше убит преди известно време. Появиха се някои усложнения, но вече всичко е наред. Вероятно ще ви е приятно да чуете, че сега пътят пред нас е открит. Можем да започнем изпълнението на плана АА за поемане контрол върху картела „Д’Кортни“.
Спря се, в очакване на възбудения шепот в отговор на това съобщение. Нямаше никаква реакция.
— Може би — продължи той — някои от вас не осъзнават важността и мащабността на тази операция. Ще ви представя нещата така, че на всеки да му стане ясно. Тези от вас, които са началници на градски отдели, ще станат началници на континентални отдели. Началниците на континентални отдели ще станат сателитни шефове. Настоящите сателитни шефове ще станат планетарни шефове. Отсега нататък „Монарх“ ще властва над Слънчевата система. Отсега нататък всички трябва да мислим от гледна точка на Слънчевата система. Отсега нататък…
Райх млъкна, обезпокоен от празните погледи около него. Огледа се и се насочи към личната си секретарка.
— Какво става, по дяволите? — изръмжа той. — Да няма новини, които още не съм чул? Лоши новини?
— Н-не, мистър Райх.
— Тогава какво ви мъчи? Това с нещо, което всички чакахме с нетърпение. Какво има сега?
Секретарката започна да пелтечи:
— Ние… Аз… Съжалявам, сър. Н-не зная за к-какво говорите.
— Говоря за картела „Д’Кортни“.
— Аз… н-никога не съм чувала за това предприятие, сър. Аз… Ние…
Секретарката се обърна към останалите за подкрепа.
Пред невярващите очи на Райх всички служители заклатиха глави в недоумение.
— „Д’Кортни“ на Марс! — изкрещя той.
— Къде, сър?
— На Марс! Марс! М-А-Р-С. Една от десетте планети. Четвъртата от Слънцето. — Скован от отново обзелия го ужас, Райх се развика несвързано. — Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн. Марс! Марс! Марс! На сто четирийсет и един милиона мили от слънцето, Марс!
Служителите отново заклатиха глави. Надигна се лек шум и всички се отдръпнаха малко от Райх. Той се втурна към секретарките и измъкна папките с документи от ръцете им.
— Тук има стотици справки за „Д’Кортни“ на Марс. Не може да няма. Ей богу, от десет години сме във война с Д’Кортни и…
Започна да рови из документите и да ги захвърля ядосано наляво и надясно, изпълвайки кабинета с пърхащи снежинки. Никъде не се споменаваше нито Д’кортни, нито Марс. Нямаше и следа от Венера, Юпитер, Луната или от другите спътници.
— Имам сведения в бюрото си — извика Райх. — Стотици сведения. Мръсни лъжци! Вижте в бюрото ми…
Втурна се към бюрото и започна да издърпва чекмеджетата. Чу се оглушителна експлозия. Бюрото хвръкна във въздуха. Летящи парчета дърво нараниха служителите, а Райх бе отхвърлен назад към прозореца, ударен като с гигантска ръка от плота на бюрото.
— Човекът без лице! — изкрещя той. — Всемогъщи боже! — Затръска глава трескаво и отново се върна към обзелата го идея-фикс. — Къде са архивите? Ще ви покажа в архивите… Д’Кортни и Марс, и всичко останало. И на него ще му покажа. На Човека без лице… Хайде!
Излезе тичешком от кабинета и нахълта в хранилището на архивите. Един след друг започна да изпразва рафтовете, като разпиляваше документи, купчини пиезокристали, древни записи на лента, микрофилми, молекулярни записи. Нямаше никаква следа от Д’Кортни или Марс. Ни следа от Венера, Юпитер, Меркурий, астероидите, спътниците.
Сега вече в кабинета наистина настана смут и паника, разнесоха се сигнални звънци и резки команди. Докато в кабинета цареше бъркотия, трима едри господа от „Отдих“ дотичаха в хранилището, водени от окървавената секретарка.
— Длъжни сте! Длъжни сте! — настояваше тя. — Аз поемам отговорността!
— Успокойте се, мистър Райх, успокойте се, успокойте се — повтаряха те с характерния съскащ звук, с който конярите успокояват разбеснели се жребци. — По-спокойно… по-спокойно… по-спокойио…
— Махайте се, копелета мръсни.
— По-спокойно, сър. По-спокойно. Всичко е наред.
Те заеха стратегически позиции, а междувременно паниката и бъркотията се увеличиха, звънците непрекъснато звъняха. В далечината се чуваха викове: „Кой е неговият лекар? Повикайте лекаря. Обадете се в «Кингстън». Съобщихте ли на полицията? Не, по-добре недейте. Никакъв скандал. Обадете се в правния отдел! Отворена ли е вече медицинската служба?“
Райх вдишваше и издишваше с ръмжене. Събаряше рафтове по пътя на едрите мъжаги, наведе глава и като бик си проби път право през тях. Префуча през кабинета и се насочи към външния коридор, където се намираше пневмоасансьорът. Вратата се отвори. Натисна „Научен отдел 57“ и влезе във въздушната совалка, която го изстреля до „Научния“, където слезе.