Колата не изискваше неговото внимание. Райх поглеждаше ту надолу, ту нагоре към небето. Нямаше го слънцето… а хората се занимаваха с делата си, сякаш никога не е имало слънце. Потрепера. Дали пък и това не се дължеше на синдрома на „едното око“? Неочаквано колата забави ход и спря. Беше заседнал насред магистралата, на половината път между „Монарх тауър“ и огромния „Визифон & визиграф билдинг“.
Райх заблъска по копчетата на арматурното табло. Никакъв ефект. Изскочи навън и вдигна задния капак, за да провери приемника. Едва сега забеляза в далечината тичащите към него служители от охраната и всичко разбра. Тези коли се задвижваха с радиотранслирана енергия. Бяха прекъснали транслацията от паркинга и сега бързаха да го настигнат. Райх се обърна и спринтира към „В & В билдинг“.
Магистралата минаваше през сградата и от двете й страни бяха наредени магазини, ресторанти, един театър — и дори пътническо бюро! Ето как щеше да се измъкне! Купува си билет, качва се в някоя едноместна капсула и се озовава на което си иска летище. Имаше нужда от малко време, за да се реорганизира… преориентира… а и имаше къща в Париж. Прескочи мантинелата, провря се край колите и изтича в бюрото.
Приличаше на миниатюрна банка. Малък тезгях. Гише със защитна пластмасова решетка против крадци. Райх се отправи към гишето, като вадеше пари от джоба си. Плясна кредитите на тезгяха и ги бутна под решетката.
— Един билет за Париж — каза той. — Задръжте рестото. Как се стигна до капсулите? По-живо, човече, по-живо!
— Париж ли? — дойде отговорът. — Няма Париж.
Райх се взря през нашарената с жилки пластмаса и видя… Човека без лице… вперил поглед в него, призрачен, безмълвен. Завъртя се два пъти, сърцето му заби лудо, главата му пулсираше, но успя да открие вратата и избяга навън. Затича се слепешката към въздушната магистрала, опита се с последни сили да избегне една идваща насреща му кола и беше повален във всепоглъщащ мрак…
ЛИКВИДИРАЙ. УНИЩОЖИ.
ЗАЛИЧИ. АНУЛИРАЙ.
(МИНЕРАЛОГИЯ, ПЕТРОЛОГИЯ, ГЕОЛОГИЯ, ФИЗИОГРАФИЯ)
ОТСТРАНИ.
(МЕТЕОРОЛОГИЯ, ХИДРОЛОГИЯ, СЕИЗМОЛОГИЯ)
ЗАЧЕРКНИ.
(Х2 Ж Y3 д: Пространство/д: Време)
ПРЕМАХНИ.
ТЕМАТА ЩЕ БЪДЕ…
…каква ще бъде? ТЕМАТА ЩЕ БЪДЕ…
— Каква ще бъде темата? Каква? КАКВА?
Някой бе поставил ръката си на устата му. Райх отвори очи. Намираше се в малка, облицована с плочки стая — помещението за извънредни случаи в полицейски участък. Лежеше върху бяла маса. Беше заобиколен от охраната, трима униформени полицаи, напълно непознати хора. Всички си записваха нещо в бележниците, шепнеха си и разменяха неспокойни погледи.
Непознатият махна ръката си от устата на Райх и се наведе над него.
— Вече сте добре — каза той тихо. — Успокойте се. Аз съм лекар.
— Надзъртач?
— Какво?
— Надзъртач ли сте? Имам нужда от надзъртач. Имам нужда от някой, който да погледне в главата ми, за да докаже, че съм нормален. Боже господи! Трябва да разбера дали съм нормален. Цената не ме интересува. Аз…
— Какво иска тоя? — попита един полицай.
— Не зная. Каза надзъртач. — Лекарят отново се обърна към Райх. — Какво имахте предвид? Бихте ли ни обяснили? Какво значи надзъртач?
— Еспер. Човек, който чете мисли. Който…
Лекарят се усмихна.
— Шегува се. Иска да демонстрира смелост. Много пациенти го правят. Правят се на невъзмутими след катастрофата. Наричаме го чувство за хумор под бесилото…
— Чуйте ме — каза Райх отчаяно. — Трябва да стана.
Искам да кажа нещо… Помогнаха му да стане.
— Казвам се Бен Райх — заяви той на полицаите. — Бен Райх от „Монарх“. Познавате ме. Искам да направя самопризнания. Пред Линкълн Пауъл, полицейския префект. Заведете ме при Пауъл.
— Кой е този Пауъл?
— И какво искате да признаете?
— Убийството на Д’Кортни. Аз убих Крей Д’Кортни миналия месец. В дома на Мария Бомонт… Съобщете на Пауъл. Аз убих Д’Кортни.
Полицаите размениха учудени погледи. Един от тях отиде в ъгъла и вдигна слушалката на старинен телефон.
— Шефе? Тук при нас има един образ. Твърди, че се казва Бен Райх от „Монарх“. Иска да направи самопризнания пред някакъв префект на име Пауъл. Твърди, че е убил лице на име Крей Д’Кортни миналия месец — След кратка пауза полицаят подвикна на Райх: — Как се пише това име?