— А оная проклета машина беше права?
— Да, сър. Права беше. Райх си бе внушил, че убива Д’Кортни по финансови причини. Това е бил неговият психологически камуфлаж за истинските подбуди — емоционалните. Но той не е издържал. Райх предложил на Д’Кортни да се слеят. Д’Кортни приел. Но Райх подсъзнателно е бил принуден да изтълкува погрешно съобщението. Не е имал друг избор. Нужно му е било да продължи да вярва, че е извършил убийството заради парите.
— Защо?
— Защото не е могъл да приеме истинските мотиви…
— Които са…?
— Д’Кортни е неговият баща.
— Какво? — опули се Краб. — Неговият баща? Негова плът и кръв?
— Да, сър. Всичко е било толкова ясно. Просто не сме могли да го видим… Защото и Райх не е могъл да го види. Например онзи имот на Калисто. Същият, който Райх използва, за да подмами д-р Джордан да напусне планетата. Райх го е наследил от майка си, която го е получила от Д’Кортни. Всички мислехме, че бащата на Райх го е измъкнал с измама от Д’Кортни и го е приписал на жена си. Истината е друга. Д’Кортни го подарява на майката на Райх, защото са били любовници. Подарява го от любов към майката на детето си. Райх е роден там. Джаксън Бек откри всичко това, след като му подсказахме накъде да търси.
Краб отвори уста, после я затвори.
— И имаше още толкова много следи. Самоубийственият инстинкт на Д’Кортни, предизвикан от силното чувство за вина. Той наистина е изоставил своя син. Това чувство направо го е разкъсвало. Освен това дълбоко загнезденият в Барбара Д’Кортни образ на близнаци — Бен Райх и тя самата; тя някак е усещала, че са природени брат и сестра. И неспособността на Райх да убие Барбара у Чука Фруд. Дълбоко в подсъзнанието си и той го е знаел. Искал е да погуби омразния баща, който го е изоставил, но не е могъл да посегне на сестра си.
— Но кога изровихте всичко това?
— След като беше спряно делото, сър. Когато Райх ме обвини, че му устройвам смъртоносни клопки.
— Твърдеше, че вие се опитвате да го премахнете. Той… Но ако не сте вие, кой е бил тогава?
— Самият Райх, сър.
— Райх?
— Да, сър. Той убива баща си. Изразходва омразата си. Но неговото супер-его… съвестта му, не е могла да му позволила остане ненаказан за това отвратително престъпление. Тъй като полицията очевидно не успява да го накаже, съвестта му се захваща с това. Това е смисълът на образа от кошмарите на Райх… Човекът без лице.
— Човекът без лице?
— Да, сър. Той символизира истинското родство на Райх с Д’Кортни. Фигурата няма лице, защото Райх не е могъл да приеме истината… че е познал в Д’Кортни своя баща. Фигурата започва да се появява в сънищата му, когато взема решение да убие баща си. И до самия край не го оставя на мира. Отначало го заплашва с наказание за това, което е замислил. После се превръща в самото наказание за убийството.
— Бомбите?
— Точно така. Съзнанието му е трябвало да го накаже. Но Райх никога не е признавал пред себе си, че е извършил убийството, защото е мразел Д’Кортни като бащата, който се отрича от него и го изоставя. Следователно наказанието е трябвало да се изпълни на ниво подсъзнание. Райх сам си е поставял бомби, без изобщо да го осъзнава… в съня си, като сомнамбул… през деня, в пориоманиакални състояния — краткотрайни бягства от осъзнаваната реалност. Невероятни са способностите на мозъка.
— Но ако самият Райх не е знаел нищо за това… вие как се добрахте до него, Пауъл?
— Ами в това беше проблемът, сър. Не можехме да го научим чрез надзъртане. Той беше враждебно настроен, а за да се получат подобни данни, е необходимо лицето да ни оказва пълно съдействие. Във всички случаи това отнема месеци. Освен това, ако Райх се бе възстановил след всички тези шокове, щеше да съумее да се преустрои, преориентира и да стане недосегаем за нас. А това бе много опасно, защото беше достатъчно силен, за да разклати цялата Слънчева система. Той бе от онези редки личности, способни да разтърсят света, чиито натрапчиви идеи биха могли да разрушат нашето общество и завинаги да ни направят роби на собствените си налудничави мисловни модели.
Краб кимна в знак на съгласие.
— Малко остана да успее. От време на време се явяват такива хора, свързващи миналото и бъдещето. Ако им се позволи да се развият… Ако връзката стане здрава… светът се оказва обречен на едно ужасно бъдеще.