На ферибота до Манхатън видя колко бързо железниците на Джърси сити възстановяваха щетите от динамитната експлозия на Саботьора. Покривът на гарата вече беше сменен и там, където само допреди три седмици беше видял почернели пилони, залети от прилива, вече се издигаше нов кей. Разбитите от експлозията съдове вече ги нямаше и макар много прозорци все още да бяха покрити с дъски, още повече блестяха с новите си стъкла. Гледката в началото го изпълни с надежда, като му напомни, че Хенеси и Мауъри хвърляха денонощно строителни бригади в Каскейд, за да спасят моста над каньона. Но беше длъжен трезво да признае, че тяхната задача бе многократно по-трудна, ако не и направо невъзможна. Самите основи на моста бяха подложени на саботаж. А престъпникът все още беше на свобода, решен да нанесе още по-големи щети.
Бел слезе на Либърти стрийт и бързо закрачи към близката Уолстрийт. На ъгъла на Бродуей се издигаше бялото мраморно здание на управлението на компания „Дж. П. Морган“.
— Айзък Бел, желая да се видя с господин Морган
— Имате ли уговорена среща?
Бел отвори златния си часовник.
— Господин Джоузеф Ван Дорн уреди срещата ни за 10 часа. Часовникът ви е изостанал.
— О, да, разбира се, господин Бел. За жалост, обаче господин Морган трябваше спешно да промени плановете си. Пътува за Англия.
— Кого остави да го замества?
— Е, никой не може да го замести, но има един джентълмен, който би могъл да ви помогне. Господин Брукс.
Млад служител отведе Бел в недрата на сградата. Поседя близо час в чакалнята на господин Брукс, предлагаща гледка към облицования с никел, защитен със стоманени решетки банков трезор, охраняван от двама въоръжени мъже. Уби времето си, обмисляйки детайлите по два елементарни обира, дневен и нощен. Най-сетне го поканиха в кабинета на заместника.
Брукс се оказа нисък, стегнат и сдържан. Поздрави Бел раздразнено, без да се извини, че го бе накарал да чака толкова дълго.
— Срещата ви с господин Морган бе уговорена без мое знание. Наредиха ми да отговоря на въпросите ви. Много съм зает и не мога да си представя каква информация бих могъл да предложа на детектив.
— Имам само един простичък въпрос – каза Бел. – Кой би спечелил, ако железопътна компания „Южен Пасифик“ банкрутира?
Очите на Брукс блеснаха хищнически.
— Имате ли информация, подкрепяща подобно заключение?
— Нищо не заключавам – отвърна строго Бел, преди неволно да е вкарал свеж елемент във вечната битка за консолидиране на железниците и да подрони репутацията на Хенеси на пазара. — Питам кой би спечелил, ако такова събитие евентуално се случи?
— Ще ви попитам директно, детектив. Нямате никаква информация, че Озгуд Хенеси е в отслабени порции?
— Абсолютно никаква.
Интересът в очите на Брукс се стопи.
— Разбира се, че не – промърмори той унило. – Хенеси е неуязвим от трийсет години.
— Ако не беше…
— Ако! Ако! Ако! Банкирането не е бизнес на ако,
— Господин… – Престори се, че поглежда към визитката на Бел, за да освежи паметта си. – Бел. Банкирането е бизнес на факти. Банкерите не спекулират. Действат въз основа на сигурности. Хенеси спекулира. Хенеси напира слепешком напред.
— И все пак, казвате, че Хенеси е неуязвим.
— Хитър е.
Бел разбра, че нямаше смисъл да си губи времето. Мълчаливи и винаги опипващи да се домогнат до някаква изгода, банкери като този нямаше да предложат нищо на непознат.
Брукс стана рязко. Изгледа Бел отгоре и заяви:
— Честно казано, не разбирам защо господин Морган би си губил времето да отговаря на въпроси на детектив. Вероятно е поредният пример за прекалено добродушния му нрав.
— Господин Морган не е „добродушен“ – отвърна Бел, сдържайки яда си, докато се изправяше в пълния си ръст. – Господин Морган е интелигентен. Знае, че може да научи ценна информация, като изслуша въпросите на друг човек. Точно затова той е ваш шеф, а вие сте негов лакей.
— Хей! Как смеете…
— Лек ден!
Излезе от сградата на Дж. П. Морган и прекоси улицата за следващата си среща.
Половин час по-късно си тръгна и оттам, и ако точно в този момент още някой банкер му скъсаше нервите, щеше да се наложи да го шибне с юмрук в устата или просто да го застреля с деринджъра си. Мисълта предизвика тъжна усмивка и той се спря по средата на оживения тротоар, за да помисли дали изобщо си струваше да спази следващата си уговорена среща.
— Изглеждате объркан.
Пред него стоеше мъж с приятна външност, тъмнокос, четирийсет и няколко годишен, и го гледаш с топла, закачлива усмивка. Носеше скъпо палто с кожена яка и „ярмулка“ на главата – малък кръгъл кадифен диск, издаващ юдейската му вяра.