Вгледаха се един в друг.
Райли, задържал се на прага, затаи дъх. Ебънизър Бел, помисли той с лека завист, изглеждаше неподвластен на възрастта. Косата му бе посивяла, разбира се, но си я беше запазил цялата, за разлика от него. А брадата му на ветеран от Гражданската война беше почти бяла. Но все още съхраняваше стройната фигура и изправената стойка на офицер от армията на Съюза, сражавал се в кървавия конфликт преди четири десетилетия.
Според иконома, мъжът, в който бе израснал синът на господаря му, трябваше да накара всеки баща да изпита гордост. Увереният синеок поглед на Айзък не отстъпваше на този на баща му, обагрен с теменуженото, наследено от майка му. Много си приличаха, помисли Райли. Може би твърде много.
— С какво мога да ти помогна, Айзък? – попита сковано Ебънизър.
— Не съм сигурен защо Андрю Рубенов ме прати тук – отвърна Айзък също така сковано.
Райли насочи вниманието си към по-стария мъж. Ако щеше да има помирение, зависеше от Ебънизър. Но той само каза сдържано:
— Рубенов е семеен човек.
— Не разбирам.
— Прави ми добрина… В характера му е.
— Благодаря, че ме покани да остана за през нощта – отвърна Айзък.
— Добре си дошъл тук – заяви бащата.
И тогава, за огромно облекчение на Райли, Ебънизър галантно се издигна до поднесената от сина му възможност със съгласието да остане, нещо, което от дълго време не беше правил. Всъщност, според иконома, суровият стар протестант прозвуча почти прочувствено:
— Добре изглеждаш, синко. Вярвам, че работата ти върви добре.
Двамата мъже протегнаха ръце.
— Вечерята е сервирана – обяви Райли.
Над уелски сандвич и студена варена сьомга Ебънизър Бел потвърди това, което Марион намекна, а синът му подозираше.
— Железопътните магнати не са толкова всемогъщи, колкото изглеждат. Контролират линиите си, като пускат само дребни миноритарни дялове на борсата. Но ако банкерите им загубят доверие, ако инвеститорите поискат парите си, изведнъж се оказват на брега, към който духа вятърът. – Устните му се изкривиха в усмивка. – Извини ме, че намесвам моряшки метафори. Магнатите изпадат в затруднение, когато трябва да съберат капитал, за да попречат на конкурентите си да ги завземат, когато акциите им паднат. Железница „Ню Инглънд“ скоро ще бъде погълната от железници „Ню Йорк“, „Ню Хейвън“ и „Хартфорд“. Работата е там, че „Ню Инглънд“ вече няма думата по въпроса.
— Знам – възрази Бел. – Но Озгуд Хенеси досега поглъщаше всяка железница, която се изпречеше на пътя му. Твърде интелигентен и солиден е, за да бъде затруднен. Признава, че ще изгуби доверието за разширението на Каскейд, ако Саботьора го осуети. Това би било ужасна загуба, но твърди, че има достатъчно кредит, за да движи останалите си линии.
— Помисли колко много линии е съчетал Хенеси, в колко още е съдружник…
— Точно така. Притежава най-могъщия тръст в страната.
— Или най-голямата къща от карти.
— Но всички са съгласни, че Озгуд Хенеси е надежден. Човекът на Морган използва думата „неуязвим“.
— Не и според моите източници. – Ебънизър Бел се усмихна.
В този момент Айзък видя баща си в друга светлина.
Знаеше, разбира се, че като млад офицер Ебънизър се бе изявил в разузнаването на армията на САЩ. Доказваха го медалите му. Но го порази странна идея. Нещо, за което не беше помислял досега. Дали и баща му някога беше копнял да е нещо повече от банкер?
— Татко. Да не би да ми казваш, че ако Саботьора е в позиция да купува, ако компания „Южен Пасифик“ рухне под тежестта на провалилото се разширение Каскейд, би могъл да стане накрая нейният притежател?
— Не само на „Южен Пасифик“, Айзък.
*** XLIV ***
— Всяка железница и страната – каза Айзък Бел.
Най-после го осъзна.
Престъпленията на Саботьора бяха продиктувани от толкова дръзка цел, колкото бяха зли и деянията му.
— Най-после знам какво иска той – каза Айзък. – Колкото и да е извратен, мотивът му е понятен. Твърде амбициозен е за нещо по-малко. Чудовищни престъпления, обслужващи бляна на гениален ум. Но как би могъл да се наслаждава на победата си? В мига, в който заграби железниците, ще го подгоним безмилостно от единия край на континента до другия.
— Напротив – отвърна Ебънизър Бел. — ще се радва на победата си в лично охолство.
— Как?
— Предпазил се е от възможността да бъде идентифициран. Кого ще гоните? В коя страна? Толкова изобретателен престъпник, колкото го описваш, би осигурил „пенсионирането“ си, да го наречем така, по модела на европейските търговци на оръжие. Или опиумните картели. Знам за спекуланти и борсови мошеници, които въртят незаконната си търговия безпрепятствено от трийсет години.