— Как? – настоя Айзък, макар че вече започваше да схваща картината.
— Ако бях Саботьора – отвърна Ебънизър, — щях да отида в чужбина. Щях да учредя лабиринт от чуждестранни холдинг компании, защитени от корумпирани правителства. Фиктивните ми корпорации биха подкупвали властите, за да си затварят очите. Да подкупя военния министър, защо не и финансовия. Европейските бюрократи са ужасни.
— А в Америка – член на Сената на САЩ – каза тихо Айзък.
— Корпорациите подкупват сенатори. Защо да не го направи един престъпник? Имаш ли предвид някой сенатор?
— Чарлз Кинкейд.
— Човек на Хенеси. Макар да съм длъжен да заявя, че винаги съм смятал Кинкейд за по-голям палячо от повечето, които заседават в онази височайша камара.
— Така изглежда. Но от доста време имам ужасно подозрение за него. Това, което ми подсказваш, го обяснява. Би могъл да е агентът на Саботьора.
— С неограничен достъп до правителствени служители, горящи от желание да угодят. И не само агентът на Саботьора в Съединените щати, но също така и шпионинът на Саботьора във вътрешния кръг на Хенеси. Би било дяволски подло, нали, синко?
— И ефективно! Ако Саботьора е показал като нещо повече от хладнокръвие и безскрупулност, това е ефективността… Но с тази хипотеза има един проблем: Чарлз Кинкейд изглежда клони да бъде номиниран за президентския пост,
— Не говориш сериозно!
— Престън Уайтуей го подкрепя. Трудно ми е да си представя политик, който иска да стане президент, рискувайки да го хванат, че взима подкупи от убиец.
— Няма да е първият политик, достатъчно нагъл, за да се самоубеди, че никой не може да го хване – отвърна кротко Ебънизър Бел.
Падрейк Райли ги прекъсна, за да заяви, че е сервирал бренди и кафе в библиотеката и би желал да си легне в случай, че не желаят още нещо. Завъртя се на пети и изчезна, преди да размислят.
Освен това беше оставил разпалени въглища зад решетката на камината. Докато Ебънизър Бел наливаше щедро глътки бренди в две кафени чаши. Айзък се загледа в пламъците, мислейки трескаво. Възможно беше Кинкейд да е наел боксьорите да го убият в Роулинс.
— Натъкнах се на Кени Блум в Овърленд Експрес – подхвърли той.
— Как е хайманата?
— С около трийсет кила по-тежък от средния хаймана и по-богат от всякога. Татко, как Саботьора би събрал капитала, нужен му да купи „Южен Пасифик“?
Ебънизър отговори без колебание.
— От най-богатите банкери на света.
— Морган ли?
— Не. Както разбирам, ресурсите на Морган са изопнати. Не би могъл да пипне линиите на Хенеси. Нито Вандербилт или Хариман, или Хил, дори да се обединят. Ван Дорн има ли офиси в чужбина?
— Имаме взаимни споразумения с чуждестранни следователи.
— Погледнете в Европа. Единствените достатъчно богати банкери са в Лондон и Берлин.
— Непрекъснато споменаваш Европа.
— Ти ми описа престъпник, който трябва да опази огромен капитал в най-строга тайна. Накъде би могъл да се обърне за парите си, освен към Европа? И точно там ще се скрие накрая. Препоръчвам ти да използваш европейските връзки на Ван Дорн, за да хванеш банкерите му. Междувременно ще разровя въглените.
— Благодаря ти, татко. – Айзък стисна ръката му. – Вдъхна нов живот на случая.
— Къде отиваш?
Айзък крачеше към коридора.
— Връщам се на отсечката колкото може по-бързо. Ще продължи да напада, докато Хенеси се срути.
— Но няма бързи влакове толкова късно.
— Ще наема специален до Олбъни и ще хвана експрес „Чикаго“.
Баща му го изпрати до вратата, помогна му с палтото и се задържа във фоайето, щом синът забърза в нощта.
— Когато мога да се върна – извика през рамо Айзък, – има едно лице, с което искам да те запозная.
— Очаквам да се запозная с мис Морган.
Бел се закова на място. Това в окото на баща му блясък от светлината на лампата ли беше, или намигване?
— Знаеш? Чул си?
— Източниците ми са единодушни: „Синът ти – казват ми – е щастливец.“
Поредният бурен тихоокеански вятър духаше с все сила, докато Джеймс Дашууд присъстваше на дванайсетото си събрание на въздържатели. Този път се провеждаше в мразовит салон в Санта Барбара, нает от „Лосовете“. Дъжд пердашеше в прозорците, а вятърът огъваше дърветата и пръскаше мокри листа по стъклата. Но ораторът беше вдъхновен, а публиката – ентусиазирана, в очакване на пикантно въодушевено слово от чворестия червендалест „Капитан“ Уили Ейбрамс, водач на клипер от нос Хорн, оцелял от корабокрушение и реформиран пияница.