— Телеграфирай на Дънсмюър! – каза Бел. Беше доставил оперативни агенти на Ван Дорн в този железопътен център. Щеше да им нареди да пратят локомотив на север, за да кажат на Арчи да арестува Саботьора.
Телеграфистът опита, но без успех.
— И до Дънсмюър е мъртво.
— Обади се до Рединг. – Уолт Хатфийлд Тексасеца наблюдаваше Рединг.
— Съжалявам, господин Бел. Изглежда всички линии са мъртви от тук до Сакраменто на север.
— Намери начин да го заобиколиш.
Бел знаеше, че многобройни телеграфни линии свързваха Сакраменто с останалата част на страната. Комерсиални мрежи свързваха големите градове. Втората система беше частната железопътна мрежа за предаване на влакови нареждания.
— Залавям се веднага.
С Бел до рамото му, телеграфистът започна да отнета станциите за приемане на влакови ордери в района, за да прецени размера на щетите в системата.
Диспечерът се задържа притеснен и заобяснява:
— Северно от Уийд линиите на „Уестърн Юниън“ следват стария маршрут Сиския до Портланд. Новата отсечка Каскейд има само железопътни жици.
— Залети са от дъжд – каза телеграфистът, докато изчакваше за отговор. – Теренът се размеква, падат стълбове.
Бел крачеше нервно.
„Всички жици са паднали?“
Не беше заради дъжда.
Сигурен беше, че това бе работа на Саботьора. Кинкейд беше взел мерки в случай, че Бел отгатне кой е. Беше изолирал последната станция на отсечка Каскейд за последен удар по моста, за да я откъсне и доведе „Южен Пасифик“ до банкрут. Щеше да удари по усилията за укрепване, докато стълбовете все още бяха уязвими.
— Кални свлачища, също така – продължаваше диспечерът. – А идва още дъжд.
В отчаян опит да успокои мрачния крачещ свирепо из помещението детектив, диспечерът измъкна от бюрото си сутрешните вестници. „Сакраменто Юниън“ съобщаваше за реки, вдигнали се шест метра над най-ниското равнище и за наводнения. „Сан Франциско Инкуайър“ на Престън Уайтуей вдигаше врява за „Бурите на века“ със сензационна илюстрация на картата на метеорологичното бюро, която оказваше поредица от тихоокеански бури, прииждащи плътно една след друга.
— Наводненията могат да се окажат най-сериозните в историята на Орегон – зачете на глас диспечерът. – Железопътни коловози в долините са залети и може да бъдат пометени от водната стихия.
Детективът продължаваше да крачи напред-назад. Наблизо изтътна товарен влак и прозорците издрънчаха в дървените си рамки. Облаци загърнаха сградата, когато спрелият до нея локомотив на Бел бе принуден да изпусна нагнетената пара, която трябваше да го подкара бързо за моста на каньон Каскейд.
— Линията е отворена до Сан Франциско и Лос Анджелис – докладва телеграфистът, потвърждавайки най-лошите опасения на Бел. Саботьора – Кинкейд – се беше съсредоточил на маршрута Каскейд.
— Заобиколи през Сан Франциско или от Лос Анджелис до Портланд и след това опитай оттам.
Но съучастниците на Саботьора бяха помислили и затова. Телеграфът не беше мъртъв само на север от Сакраменто. Линиите още по на север – от Дънсмюър. Уийд и Кламат – също бяха прекъснати. Чарлз Кинкейд напълно бе изолирал началната станция на отсечката при моста каньон Каскейд.
Бел се обърна рязко, чул шумотевица на вратата. Джейсън Адлър, одиторът на Американска щатска банка, нахлу вътре.
— Господин Бел, сър. Току-що прегледах телеграмите, които взехме оттук. Открихме компанията, която контролира чрез „Шане & Симон“. Купили са дърводобивно предприятие „Източен Орегон”, която има договор с железница „Южен Пасифик“ да доставя траверси и дървен материал на отсечката.
— Къде? – попита Бел с изстинало сърце. Но името казваше всичко.
— Над моста над река Каскейд. Това е същият мост, който неговата „Стълбове и кесон Юниън”…
— Разчисти линията! – заповяда Бел на диспечера на Сакраменто със стоманен глас.
— Но материалите и работническите влакове са приоритетни за отсечката, сър.
— Моят влак е с приоритет чак до моста над каньон Каскейд – отсече Бел.
— Но с прекъснатия телеграф не можем да разчистим линията.
— Ще я разчистим в движение!
— Възразявам – заяви диспечерът. – Това е нарушение на всички процедури за безопасност.
Бел забърза към влака, ревейки заповеди.
— Разкачи „Пулман“-а. Счетоводители, адвокати, преводачи и одитори: оставате тук. Продължавайте да ровите, докато научим всичко, което е планирал Кинкейд. Не искаме повече изненади да ни гърмят в лицата. Въоръжените оперативни, скачайте на влака!
Разтичаха се железничари. Когато откачиха излишния вагон. Бел видя Джеймс Дашууд, застанал умърлушен на платформата на спалния „Пулман“.