Един помощник влаков диспечер затича след тях, докато тръгваха от възела и извика с тънко гласче, че телеграфната линия от Сакраменто вече е отворена. Бел научи, че телеграфистите на „Южен Пасифик“ са се натъкнали на три отделни акта на саботаж, при които срязаните жици са били прикрити с умело снаждане. Доказателство, че Саботьора отново се беше развихрил, каза той на оперативните си, изолирайки началото на отсечка Каскейд за последна атака.
Второто съобщение по възстановената линия беше предупреждение от метеорологичното бюро на САЩ, окръг Сан Франциско, за усилване на вятъра. Силните ветрове вещаеха още бури и още дъжд. Веднага след това предупреждение дойдоха съобщения за нова буря, понесла се от Тихия океан при Юрика. Улиците на Юрика бяха наводнени, един параход бе потънал, докато подхождаше към залив Хъмбълт и вятърът бе откъснал шхуни от кейовете.
На север валеше сняг. Железопътният трафик беше замрял. Портланд беше парализиран и откъснат от Сиатъл, Такома и Споукън. Но на юг, където преобладаваха проливните дъждове, температурите оставаха по-умерени. По реките навътре в сушата се давеха дърворезачи в усилие да разбият затлачвания, предизвикани от дървени трупи, които заплашваха да потопят цели градчета. Бързо придвижващата се нова буря вече бушуваше из планините Кламат, догонваше и се сливаше с тила на бурята, наводнила планинската отсечка. Четирийсет и осем часовата прогноза от Портланд от осем часа вечерта предсказваше още сняг на север и още дъжд на юг.
Бел отново се опита да телеграфира на Арчи Абът. Жиците на север от Чилокуин все още бяха замрели. Единственият начин да се свърже с моста на каньон Каскейд бе да продължи до там на пълна пара с „Ван Дорн Експрес“.
Специалният влак пухтеше на север, тройните челни фарове блестяха ярко. Но машината беше принудена да забавя непрекъснато. Когато изненаданите влакови екипи, които пътуваха на юг, я виждаха да идва, набиваха спирачки и се отдръпваха на най-близкия страничен коловоз много километри назад. Едва след като товарният влак отбиеше безопасно, „Експрес Ван Дорн“ можеше да продължи напред.
Джеймс Дашууд се добра до Бел с много пързаляне и препъване по тендера. Носеше чайник горещо кафе. Детективът го разпредели на влаковия екип, преди да отпие благодарно. Когато вдигна очи да благодари на Дашууд видя, че повишеният наскоро служител е впил ужасен поглед в планинския склон.
Бел чу глухо ръмжене, грохот по-силен от този на локомотива, който сякаш изригваше от недрата на земята. Релсите се разтърсиха под тежката машина. От планинския склон се откъсна канара.
— Натисни дросела!
Цяла гора от ели се свличаше право към коловоза.
*** LI ***
Гората се понесе надолу върху свлачище от кал и къртещи се канари. Невероятно, но свличащите се дървета оставаха прави, докато огромната маса земя, върху която растяха, връхлиташе към „Ван Дорн Експрес“.
— Натисни дросела!
Машинистът изпадна в паника.
Вместо да ускори големия „Пасифик“, за да изпревари неумолимата лавина от дърва, кал и камъни, той се опита да спре влака, като дръпна назад лоста „Джонсън“ и натисна въздушните спирачки. Само с лекия вагон-ресторант зад тендера локомотивът рязко забави. Бел, Дашууд и огнярят бяха изхвърлени към пещта.
Бел се надигна и извърна очи към буботещата планина.
— Напред! – изрева той и изтръгна дросела от ръцете на машиниста. – Пълен напред!
Машинистът се овладя и натисна напред лоста „Джонсън“. Бел избута дросела. Голямата машина скочи напред като звяр, побягнал на живот и смърт. Но свлачището набираше скорост, а огромната маса високи дървета продължаваше да приижда по склона. По-широка от дължината на влака, стихията се спусна по склона като изхвърлен настрани океански лайнер.
Поривът на вятъра, който Бел усети, беше толкова силен, че буквално разтърси набиращия скорост локомотив. Въздухът, изтласкан от свлачището, беше влажен и студен. Смрази горещата кабина все едно, че огънят, който бушуваше под парния котел, бе угаснал.
След това връхлитащата маса започна да се разпада. Разпростря се още по-нашироко, докато се разсипваше.
Дърветата в краищата на свличащата се гора се понесоха напред и заудряха по влака като огромни копия. Камъни, изхвърлени пред ядрото на лавината, заблъскаха по релсите й затрещяха по корпуса на локомотива. Голяма колкото наковалня канара изригна през страничния прозорец на кабината и събори огняря и машиниста на пода.
Дашууд се хвърли да помогне на окървавените мъже. Бел го дръпна назад. Второ парче скала профуча като гюлле във въздуха, където допреди миг беше главата на младежа. Грамадни камъни заудряха по локомотива, затрещяха по тендера и разбиха прозорците в пътническия вагон, засипвайки детективите с натрошено стъкло.