Свлачището се раздели на две. Половината се изсипа пред локомотива. Ускори се и възви към коловоза като влак беглец, изпреварващ „Ван Дорн Експрес“ към връзка, която само един от тях можеше да премине. Беше надпревара, която влакът на Бел не можеше да спечели. Кипящ порой от камъни и кал погреба под себе си линията пред машината.
По-голямата част от свлачището засича пътническия вагон с дървета. Канара, голяма колкото плевник, се натресе в тендера и го изхвърли от релсите. Тежкият въглевоз между локомотива и пътническия повлече със себе си и двата вагона. Сцепката го задържа към локомотива, като издърпа задницата му от релсите.
Релсите се разтвориха под огромните сили и задвижващите колела рухнаха на траверсите. Стотонната машина надвисна над дефилето, докато продължаваше да връхлита напред. Започна да се накланя. После предните колела се блъснаха в струпаните от свлачището камъни, машината се надигна нагоре и изведнъж спря. Рязкото спиране откърши сцепката към тендера и въглевозът се изтърколи надолу в пропастта.
Бел се озърна назад и затърси с очи вагона с детективите.
Натрошени телеграфни стълбове се люшкаха, увиснали от жиците си. Сто и осемдесет метра от линията бяха заровени под кал, скала и натрошени дървета. Беше ли се откъснала и сцепката на пътническия вагон? Или тендерът го беше повлякъл със себе си надолу? На мястото на вагона с детективите се виждаше настръхнала могила дървета. Бел изтри дъжда от очите си и се взря отново, почти изгубил надежда. След това го видя. Все още беше на линията. Развалина, задържана на място от нападалите дървета, забити в прозорците като игли за плетене в чиле прежда.
Събра шепи, за да извика над засипаните с отломки остатъци от доскорошния коловоз:
— Еди! Как сте там?
Наостри слух за отговор. Успя да чуе само грохота на реката в дефилето и съсъка на пара от разбития локомотив. Извика отново и отново. Стори му се, че видя познат кичур бяла коса през дъжда. Еди Едуардс му махаше с ръка. Другата висеше отпусната.
— Размазани сме – извика му в отговор Еди. – Но живи!
— Отивам напред. Ще пратя лекар с ремонтния влак. Джеймс. Бързо.
Момчето беше пребледняло като платно. Очите му се бяха разширили от шока.
— Дрезината. Действай!
Бел поведе от наклонената кабина към предницата на опасно клатещия се локомотив. Ръчната дрезина беше непокътната. Развързаха я от скарата и я пренесоха, хлъзгайки се и залитайки над петнайсетте метра камъни, изсипали се върху релсите. След няколко минути детективът помпаше ръчките и педалите колкото му сили държаха.
Двайсет и пет километра нагоре по линията се натъкнаха на товарен влак, отбит на страничен коловоз. Бел се разпореди да откачат локомотива. Подкараха го към последните петнайсетина километра до Тунел 13. Преминаха с грохот през тунела. Машинистът забави, щом излязоха на възела, пълен с товарни композиции, спрени заради отслабените основи на моста. Детективът се изненада, като видя тежък влак, натоварен с въглища, спрян на самия мост. Черният товар, струпан на петдесет платформи, лъщеше под дъжда.
— Мислех, че мостът не може да понесе такава тежест. Оправиха ли го вече?
— Не, за Бога – отвърна машинистът. – Пратиха хиляда души долу на стълбовете. Работят денонощно, но положението е критично. Има работа за още седмица, а реката се вдига.
— Какво прави там онзи влак с въглища?
— Мостът започна да се клати. Опитват се да го стабилизират с натиск надолу.
Бел видя, че главният железопътен възел от другата страна на моста също беше пълен с влакове. Бяха празни, след като пътят назад към работилниците и депата в Калифорния беше прекъснат. Това, че цялата работна ръка беше пратена да укрепва пилоните на моста, обясняваше защо строителният лагер изглеждаше зловещо пуст.
— Къде е диспечерската служба?
— Устроиха временна база отсам моста. В онзи жълт служебен вагон са.
Бел скочи от локомотива и затича към служебния вагон, с Дашууд плътно до него. Диспечерът четеше стар вестник. Телеграфистът дремеше до затихналия си телеграфен ключ.
— Къде е сенатор Кинкейд?
— Почти всички са долу в градчето — каза диспечерът.
Телеграфистът отвори очи.
— Последния път го видях да се запътва към специалния влак на Стареца. Но на ваше място не бих се вяснал там. Хенеси е побеснял. Някой му е пратил четири влака с въглища вместо трошляка, който им трябва за укрепване на стълбовете.