— Пратете назад лекар с авариен екип. Има ранени хора на сипей, на двайсет и пет километра нататък по линията. Хайде, Даш!
Затичаха по моста покрай натоварения с въглища влак. Бел видя вълнички в дъждовните локви. Отслабената конструкция трепереше въпреки тежестта на влака. Озърна се настрани и видя, че река Каскейд се е вдигнала много за деветте дни, откакто беше заминал за Ню Йорк. Виждаха се стотици работници, струпани на двата бряга. Теглеха баржи с дълги въжета, изсипваха камъни във водата, опитваха се да отклонят течението, докато други стотици се трупаха при новите камери и кесони, които потапяха около стълбовете.
— Участвал ли си в много арести? – обърна се към Дашууд, докато се приближаваха към специалния влак на издигнатия страничен коловоз. Влакови екипи и бригади стрелочници се сменяха. До локомотива на Хенеси имаше изпъната редица фенери и сигнални флагове. Фенерите хвърляха мътна светлина в дъжда.
— Да, сър. Господин Бронсън разреши да присъствам при залавянето на Самсън Бързака.
Бел прикри усмивката си. Иронично нареченият Самсън Бързака тежеше 40 кила с мокри дрехи и беше известен като най-кроткият бандит в Сан Франциско.
— Този е опасен – предупреди го той строго. – Стой плътно до мен и прави точно каквото кажа.
— Да вадя ли оръжието си?
— Не на влака. Ще има хора наоколо. Стой край мен с готови белезници.
Бел закрачи покрай специалния влак и се качи по стъпалата на „Нанси № 1“. Детективът, когото бе назначил да охранява вагона след нападението на Филип Доу, покриваше вестибюла с рязана карабина.
— Сенатор Кинкейд горе ли е?
Озгуд Хенеси се показа на вратата.
— Току-що се разминахте с него, Бел. Какво става?
— Накъде замина?
— Не знам. Но паркира онзи „Томас Флайър“ горе над линията.
— Той е Саботьора.
— Дяволът, казваш.
Бел се обърна към детектива на Ван Дорн:
— Ако се върне, арестувай го. Затрудни ли те, стреляш пръв, иначе ще те убие.
— Слушам, сър!
— Обадете се на Арчи Абът. Железопътната полиция да пази моста и града в случай, че Кинкейд се върне. Хората на Ван Дорн, с мен. Даш! Вземи флаг и два фенера.
Дашууд свали бързо здраво завързан на дървения прът сигнален флаг. Взе два железничарски фенера и затича след Бел.
— Дай ми единия! – каза му детективът и обясни: – Ако приличаме на железничари, ще спечелим няколко секунди да се приближим.
От високия коловоз Бел огледа редиците влакове и тесните пътеки между коловозите. Разполагаше само с шест часа дневна светлина, за да догони Кинкейд. Погледна към моста. След това извърна очи към края на линията, където новият строеж бе прекъснат, когато се разбра, че мостът е подложен на саботаж. Трасето беше разчистено от дървета и храсти много след пресечката с калния път към дърводобивна компания „Източен Орегон“.
Не можа да види автомобила на Кинкейд „Томас Флайър“ оттук. Дали Кинкейд вече бе стигнал до колата си? Дали не я беше подкарал? След това, в края на запуснатия железопътен възел видя някакъв мъж, появил се между два низа празни товарни композиции. Крачеше енергично към два локомотива, спрени един до друг в края на коловозите.
— Ето го там!
*** LII ***
Саботьора бързаше към локомотивите, за да даде сигнал на Филип Доу да взриви бента, когато чу тропането на ботуши зад себе си.
Погледна назад. Двама стрелочници тичаха бързо към него, размахвайки бели железничарски фенери. Мършав младеж и висок дългокрак мъж, с широки рамене и тънък в кръста. Но къде беше локомотивът, който трябваше да водят със светлините си? Двата, към който бързаше самият той, бяха отбити на страничен коловоз, с пара само колкото да ги поддържа загрети.
Високият мъж носеше шапка с широка периферия вместо железничарското кепе. „Айзък Бел!“. След него тичаше някакво момче, което сякаш още не беше завършило горния курс.
Кинкейд трябваше да вземе мигновено решение. Защо Бел тичаше през коловозите и се правеше на стрелочник? Можеше ли да допусне, че самоличността му все още не бе разкрита? Може би трябваше да тръгне към тях, да им махне за поздрав, да измъкне деринджъра си и да ги застреля и двамата с надеждата, че никой няма да види. В мига, в който посегна за оръжието разбра, че е направил грешка. Беше си загубил времето в мислене.
Ръката на Бел се завъртя мълниеносно и в следващия момент Чарлз Кинкейд зяпна в дулото на пистолет браунинг, държан в стоманена хватка.
— Не насочвай към мен този пистолет, Бел. Какво по дяволите, си мислиш, че правиш?
— Чарлз Кинкейд – отвърна с плътен отекващ глас детективът, – търсен си от закона за убийство и саботаж.