— Търсен от закона? Сериозно ли говориш?
— Извади деринджъра си от левия джоб и го пусни на земята.
— Ще видим тая работа – заплаши Кинкейд. Всичко в поведението му издаваше обидения от наглостта на един глупак американски сенатор.
— Извади деринджъра си от левия джоб и го пусни на земята, преди да съм ти прострелял ръката.
Кинкейд сви рамене, сякаш примирен, че му се налага да се съобрази с каприза на един луд.
— Добре. – С много бавно движение посегна за деринджъра.
— Леко – каза му Бел. – Дръж оръжието между палеца и показалеца си.
Толкова студени очи Чарлз Кинкейд беше виждал само в огледалото.
Вдигна деринджъра от джоба си между палеца и показалеца и се наведе, уж за да го постави леко на земята.
— Разбираш, естествено, че частен детектив не може да арестува член на Сената на Съединените щати.
— Формалностите ги оставям за съдия-изпълнител на САЩ… или за окръжния съдебен лекар, ако ръката ти посегне към ножа в ботуша.
— Какво, по дяволите…
— Пусни деринджъра! – заповяда Бел. – Не посягай към ножа си!
Много бавно Кинкейд отвори ръката си. Пистолетът изпадна от пръстите му.
— Обърни се.
Бавно като в транс Кинкейд се обърна с гръб към мрачния детектив
— Хвани ръцете си зад гърба.
Кинкейд бавно изви ръцете си назад. Ако Бел набавеше грешка, щеше да я направи сега. Чу зад себе си думите, които се молеше да чуе.
— Белезниците, Даш.
Чу как стоманата изщрака. Остави първата гривна да се стегне около китката му. Едва след като студеният метал на втората халка докосна кожата му, се завъртя вихрено, озова се зад гърба на младия мъж и стегна ръката си около гърлото му.
В носа му се натресе юмрук и Кинкейд изхвърча назад.
Вдигна очи, паднал на гръб и замаян от удара. Младият Дашууд стоеше отстрани, ухилен възбудено и с лъскав пистолет в ръката. Но над него стоеше Айзък Бел. Бел, който го беше нокаутирал с един удар.
— Наистина ли мислеше, че ще оставя новак да се приближи на по-малко от три метра от престъпника, който уби Уиш Кларк, Уоли Кисли и Мак Фултън?
— Кои?
— Трима от най-добрите детективи, с които съм имал привилегията да работя. Стани!
Кинкейд се надигна бавно.
— Само трима? Арчи Абът не го ли броиш?
Кръвта се изцеди от лицето на Бел. И в този миг на пълен шок Саботьора нанесе удара си.
*** LIII ***
Саботьора се задвижи с нечовешка бързина. Вместо да нападне Айзък Бел, налетя на Джеймс Дашууд. Сниши се под насочения пистолет, озова се зад него и ръката му се стегна около гърлото на младия детектив.
— Сега мога ли да бръкна в ботуша си? – запита насмешливо.
Вече беше извадил ножа си.
Притисна острието към гърлото на Дашууд и поряза кожата. Закапа кръв.
— Разменихме си ролите, Бел. Пусни пистолета си или ще му отрежа главата.
Айзък Бел пусна браунинга на земята.
— Ти също, синко. Пусни го!
— Направи каквото казва, Даш. – Едва след заповедта на Бел револверът издрънча върху каменния баласт.
— Отключи белезниците.
— Направи каквото казва.
Дашууд измъкна ключа от джоба си и заопипва гривната на китката, стегната на гръкляна му. Белезниците издрънчаха върху баласта. Последва мълчание. Чуваше се само пухтенето на маневрен локомотив някъде далеч, докато Бел не попита:
— Къде е Арчи Абът?
— Деринджъра в шапката ти, Бел.
Бел извади двуцевния пистолет от шапката си и го пусна до браунинга.
— Къде е Арчи Абът?
— Ножа в ботуша ти.
— Нямам.
— Съдебният лекар в Роулиис докладва за боксьор, умрял от метателен нож в гърлото му – каза Саботьора. – Вярвам, че си го заменил.
Поряза отново Дашууд и втората струйка кръв се сля с първата.
Бел извади метателния нож и го пусна на земята.
— Къде е Арчи Абът?
— Арчи Абът ли? Въздишаше по Лилиан Хенеси последния път, когато го видях. Точно така, Бел. Изиграх те. Възползвах се от ужасната ти слабост да се притесняваш.
Кинкейд пусна Дашууд, натресе лакътя си в челюстта на момчето и го зашемети. Завъртя рязко ножа в китката си. Тънкото острие на рапира излетя към лицето на Бел.
Бел отбягна забиването, убило приятелите му.
Кинкейд се хвърли мълниеносно напред и заби отново. Бел скочи напред, падна по очи върху натрошените камъни, стегна дългите си крака и се превъртя. Рапирата на Кинкейд изсвистя в празното, където той беше допреди секунда. Айзък Бел се превъртя отново и посегна за полуавтоматичния револвер, даден от Еди Едуардс на Джеймс Дашууд.
Изпъна ръката си към него и видя блясък на стомана – Кинкейд го беше изпреварил. Острият като игла връх на сгъваемата рапира надвисна над оръжието.