Във внезапно настъпилата тишина Бел осъзна, че изстрелът, с който не беше улучил Кинкейд, случайно бе скъсал връвта на локомотивната свирка. Кинкейд затича обратно към локомотива. Бел стреля отново. Свирката беше важна, някакъв сигнал. Толкова важна, че подлецът тичаше обратно към локомотива пред пистолетния огън. Натисна спусъка отново.
Шапката на Кинкейд отхвърча във въздуха, отпрана от главата му от оловния куршум. Обърна се и притича зад тендера. Четвъртитият корпус на вагона за въглища и вода прегради огневото поле на Бел и той затича към тендера колкото му сили държат. Заобиколи го и видя Саботьора далече пред себе си, как скочи от края на покритото с баласт платно. Бел стигна до края на коловоза и го видя затичан през разчистената от храсти просека. Беше трудна за прицел мишена, както бягаше на зигзаг през сенките на околните дървета и скоро се скри от погледа му, щом просеката се изви успоредно на планинския склон.
Детективът скочи от баласта на разчистената земя и се втурна след него.
Щом зави по разчистената за линията пътека, в далечния край на правата отсечка блесна жълто петно. Беше автомобилът на Кинкейд, „Томас Флайър“ Модел 35. След това мерна затичания към него саботьор.
Саботьора бръкна под червената кожена седалка, измъкна дългоцевен револвер и хладнокръвно стреля три пъти в бърза последователност. Бел залегна за прикритие и оловните куршуми изсвистяха над него. Скри се зад близкото дърво и пусна нов изстрел. Кинкейд беше пред колата, опитваше се да запали мотора, като с лявата си ръка се държеше за единия фар, а с дясната въртеше манивелата.
Бел стреля отново. Този път почти улучи. Кинкейд се сниши, но продължи да върти. Стрелял беше шест пъти. Оставаше му още един куршум, преди да смени пълнителя.
Моторът запали. Бел чу накъсаното бумтене, докато четирите гигантски цилиндъра един по един се оживиха. Кинкейд скочи зад волана. Бел вече беше достатъчно близо, за да види потръпващите калници, докато моторът загряваше. Но колата беше висока отзад и платненият гюрук беше вдигнат, с малкото му прозорче, покрито с три резервни гуми, вързани отгоре. От Кинкейд успя да види само ръката му, когато посегна за скоростния лост отстрани. Прицелът щеше да е много труден, за да похаби последния си патрон.
Пращенето се усили. Моторът задвижваше трансмисията. Бел затича още по-бързо, без да обръща внимание на грубия терен. Колата се задвижи. След нея се проточи струя синкав пушек. Прашенето се усили до рязък съсък, докато ускоряваше по правата просека. Бързо колкото човек. След това – колкото препускащ кон.
Бел затича след жълтата кола. Имаше само един патрон в магазина на браунинга и никаква пряка видимост към Кинкейд, скрит от гюрука и гумите отзад, а нямаше и време да презареди. Тичаше бързо като вятъра, но „Томас Флайър“, набрал скорост, се отдалечаваше.
Просеката пред колата изведнъж се ушири, там, където правият участък на линията „Южен Пасифик“ пресичаше черния път на дърводобивна компания „Източен Орегон“. Автомобилът рязко зави от разчистеното платно на дърварския път и забави, щом колелата му се завъртяха в меката кал и дълбоките коларски бразди. Двигателят му нададе вой от усилието, гумите му замятаха пръсти вода, ауспухът забълва пушек.
Бел се добра на няколко стъпки от колата и скочи.
Сграбчи най-задната резервна гума със свободната си ръка и стегна пръсти в каучуковия й ръб. Тежестта му усили триенето на задните колела и колата набра скорост.
Ботушите му се повлякоха в калта и детективът се вкопчи с двете си ръце, за да се издърпа напред. Люшна стъпала, за да се изтласка, стигна до затегнатия на задния ресор куфар и се хвана за кожената каишка.
С чиято помощ се издърпа върху задния калник. Калникът се огъна под тежестта му и затърка в гумата. Скърцането на метала в гумата предупреди Кинкейд за присъствието му.
Кинкейд мигновено натисна спирачката, за да го изхвърли. Бел се възползва от маневрата, като се остави инерцията да го отнесе напред и по-близо до сенатора. Посегна към лостовете. Убягнаха му, но успя да хване месинговата тръба, доставяща масло до верижния механизъм. Кинкейд замахна с гаечен ключ, за да го удари по ръката. Бел се пусна, падна и се вкопчи в кутията с принадлежности, завинтена за стъпенката под вратата.
Озова се малко пред задното колело, което заплашваше да го прегази. Веригата от вътрешната страна на колелото изсвистя на няколко сантиметра от лицето му. Издърпа автоматичния пистолет от палтото си, бръкна пред колелото и натика цевта под горната половина на веригата. Веригата затисна пистолета в зъбите на зъбчатото колело. Автомобилът се разтърси силно и зацепи на място със заключените колела.