Изтръгна последния клин от траверсата. След това натисна с цялата си тежест лоста, мъчейки се с последни сили да избута настрани разхлабената релса, преди Кинкейд да го е прегазил.
Усети как предните колела на машината се затъркаляха по релсата му. Тежестта на локомотива я задържаше. Напрягайки последни сили, избута съдбоносните „два сантиметра оттук до вечността“.
Локомотивът се изхлъзна от релсите и се натресе върху траверсите. Бел видя Саботьора с ръката му на дросела, видя как триумфът му преля в отчаяние щом осъзна, че всеки момент ще повлече горящия влак от моста и ще рухне долу в реката.
Когато Бел се обърна, за да побегне. V-образната скара пред локомотива го удари. Като перната от ръката на великан муха залитна пред машината и падна през ръба на платното, преди да се хване за стоманената ферма. Заклещен в металната решетка, Айзък Бел видя как локомотивът се срутва надолу. Беше дълго, дълго падане и за миг сякаш целият влак увисна във въздуха.
Локомотивът и низът от вагони рухнаха с грохот в реката, изхвърляйки потоп от вода, която заля двата бряга. Изригнаха пара и пушек. Макар и под водата, огънят продължаваше да грее яркочервен в платформите. Но вагоните се бяха струпали в плътен низ през речното корито подобно на острови на бариерен риф, който пазеше сушата от мощта на океана. Прииждащата вода се заизлива покрай тях и напорът й отслабна.
Мостът на каньон Каскейд престана да се тресе. Падналият влак бе отклонил пороя. И докато губеше съзнание и се будеше отново. Айзък Бел видя как работните прожектори блеснаха, а натоварените баржи и строители се спуснаха към кесоните, за да укрепят стълбовете.
*** LIX ***
Въпреки виелицата, пред сивото каменно имение на Трийсет и седма и Парк авеню се бяха събрали тълпи, за да видят пристигащите гости на Сватбата на зимния сезон на 1908 година: бракосъчетанието на син на Стар Ню Йорк и дъщерята на железопътен титан. Тези, които наблюдаваха чаровната двойка, която пресичаше заснежения тротоар, за да изкачи стъпалата на имението предположиха, че високият, безукорно облечен джентълмен със златистите мустаци е стиснал ръката на красивата жена до него, за да не се хлъзне на леда. Вярно беше обратното, но никой не чу как Айзък Бел каза на Марион Морган:
— На кого му трябва бастун, щом има силна жена, на която да се опре?
— На детектив, възстановяващ се от пробивна рана в белия дроб.
— Съвсем леко нараняване. Иначе изобщо нямаше да се оправя.
— … загубил почти фатално кръв, в допълнение с инфекция и пневмония.
— Ако онзи с камерата ме снима, ще го застрелям.
— Не се притеснявай. Казах, че „Свят в картини“ ще го уволни и ще изхвърли семейството му на улицата, ако я насочи близо към теб. Взе ли пръстена?
— В джоба на елечето ми е.
— Дръж се здраво, скъпи. Ето ги и стъпалата.
Справиха се, но Бел пребледня от усилието. Лакеи и слуги ги придружиха вътре, Марион ахна, като видя цветята, подредени из фоайето и нагоре по пищното стълбище.
— Кали, рози и черешови цветове! Откъде са ги набрали?
— Навсякъде, където е пролет покрай железопътните линии на бащата на булката.
Бащата на булката бързо се появи, за да ги поздрави. Озгуд Хенеси беше облечен в перлено сиво сутрешно палто, с роза в бутониерата. Бел си помисли, че изглеждаше малко самотен без госпожа Комдън до него, но благодарен, че вижда познато лице.
— Марион, толкова се радвам, че дойде чак от Сан Франциско. И ти, Айзък, вече си на крака и изпълнен с енергия.
— Сватба без шафера щеше да е като бесилка без въжето.
Марион попита дали кандидат младоженката е изнервена.
— Лилиан изнервена? Има седемнайсет шаферки от всички онези претенциозни училища, от които я изритаха, а в жилите й има лед. — Хенеси засия от гордост. – Освен това никога не е имало по-красива булка в Ню Йорк. Само почакайте да я видите. – Извърна глава, за да удостои Дж. П. Морган с ледено кимване.
Бел прошепна на Марион:
— Този рекорд ще падне, ако решим да се оженим в Ню Йорк.
— Какво беше това? — попита Хенеси, след като отпрати Морган с небрежно плесване по рамото.
— Просто казвах, че е трябва да се видя с младоженеца. Бих ли могъл да оставя Марион на грижите ви, господин Хенеси?
— С удоволствие – каза Хенеси. — Ела, скъпа. Икономът ми каза, че уж трябвало да изчакаме да пием шампанско след клетвите, обаче аз знам къде го държат.
— Бих ли могла да видя първо Лилиан?
Хенеси й посочи нагоре към стъпалата. Почукването на вратата предизвика женски писъци и кикот отвътре. Три момичета я придружиха до тоалетната масичка на Лилиан, където се бяха струпали други от приятелките й. По-зрялата й възраст сякаш събуди страхопочитание в тях и Марион неволно се усмихна.