Уат буквално прелетя разстоянието, което го делеше от претрупания със стъклария бар.
Айзък Бел каза:
— Слушайте внимателно. Чака ни работа.
До полунощ смехът на млади жени бе заменил сериозните разисквания в приемната на госпожица Ан. Детективите на Ван Дорн се бяха пръснали, тръгнали си тихомълком един по един или по двойки към хотелите, където бяха отседнали, като в края на краищата в библиотеката на госпожица Ан останаха единствено Айзък и Арчи Абът. Библиотеката беше помещение без прозорци, разположено дълбоко в имението, където двамата продължиха да разучават железопътните карти.
Арчи Абът не беше пропуснал да подложи автентичността на скитническата си дегизировка на изпитание, като си сипа двайсетгодишно бренди „Наполеон“ в една кристална тумбеста чаша и вдъхна аромата му с удовлетворено изражение.
— Уебър и Фийлдс бяха прави, че не е зле да проверим за скорошни кражби от барутни погреби и цехове. Липсите са безпогрешен знак за нещо нередно.
— Освен ако не е закупил всичко необходимо от местния магазин.
Арчи вдигна чашата си за тост:
— За унищожението на Саботьора! Дано вятърът духа в лицето му, а изпепеляващото слънце го ослепи!
Внимателно обиграният акцент на Арчи звучеше така, сякаш произлизаше от Кухнята на ада* в Ню Йорк. Но пък Арчи разполагаше с безброй акценти, които използваше в съответствие с дегизировките си. Беше се заловил със занаята на детектив едва след като семейството му, със синя кръв, но изпаднало в бедност след Паниката през 93-а, му беше забранило да последва попрището на актьор. Бяха се запознали за пръв път по времето, когато Айзък Бел се боксираше за Йейл, а незавидната задача да защити честта на Принстън се бе паднала на Арчибалд Ейнджъл Абът IV.
[* Неll's KiтСнеn (англ.) – бедняшки квартал в Манхатън, първоначално населен основно с ирландски емигранти, в началото на миналия век със скандалната слава на гнездо на организирани престъпни групи – Б.пр.]
— Покриваме ли всички бази?
— Така ми се струва.
— Защо тогава не ми изглеждаш особено щастлив, Айзък?
— Както спомена и самият Уат, железницата е голяма.
— О, да. – Абът отпи от брендито си и отново се надвеси над картата. Високото му чело се навъси: Кой наблюдава депата в Рединг?
— Люис и Миналго бяха най-близо – отвърна Бел, недоволен от отговора си.
— Но първият бе късметлия – отбеляза Арчи, цитирайки любимата на всички бейзболна поема „Кейси и бухалката“, – „а вторият слабак“.
Бел кимна в знак на съгласие и след като отново прегледа списъка с хора, каза:
— Ще ги прехвърля в Глендейл, а начело в Рединг ще назнача Хатфийлд.
— Глендейл, как не. Аз бих ги прехвърлил направо в Мексико.
— И аз, стига да можех да си позволя да работя с по-малко хора. Но и Глендейл е достатъчно далеч. Мисля, че няма какво толкова да се тревожим за Глендейл. На хиляда километра от маршрута през Каскейд е… – Той извади златния си часовник. – Тази вечер направихме всичко по силите си. В апартамента ми в хотела има допълнителна стая. Стига да успеем да те промъкнем покрай хотелския детектив, какъвто си преоблечен.
Абът поклати глава:
— Благодаря, но на минаване по-рано тази вечер през кухнята на госпожица Ан готвачът й ми обеща среднощна вечеря.
Бел също поклати глава:
— Арчи ти си единственият човек, който е в състояние да прекара нощта в публичен дом, но да спи с готвача.
— Проверих влаковото разписание – каза Абът – Предай поздравите ми на госпожица Марион. Имаш време да хванеш нощния бърз влак за Сан Франциско.
— Точно такъв бе планът ми – отвърна Бел. Излезе забързано в нощта и потегли към гарата.
*** V ***
В полунощ, под звездното небе, един мъж, облечен в костюм и мека широкопола шапка на служител на железниците, работеше усилено с лостовете за крака и ръце, за да задвижи триколесната дрезина „Каламазу“ – превозно средство за инспекция на релсовите пътища – по линията между Бърбанк и Глендейл. Релсите по наскоро завършената линия Сан Франциско – Лос Анджелис бяха гладки. Дрезината развиваше скорост от най-малко трийсет километра в час, като мъжът не преставаше да върти педалите и лостовете в зловещата тишина, нарушавана единствено от тракането на колелата при преминаването им през снадките между релсите.