— Не му обръщай внимание, Били – каза Патрик. – работата на Зийк е да знае дали цистерната с пълна. Тендерът зад нас е пълен догоре с вода.
— Защо клапанът е в средно положение? – запита Били.
— Когато се движим, трябва да бъде в средата. В момента ни е предостатъчно, за да поддържаме деветдесет и четири километра в час. Ако понатисна малко, ще полетим със сто и деветдесет. – Машинистът смигна на чичото на Били. – Лостът на клапата, освен това ни помага да преодоляваме острите завои. Зийк, задават ли се някакви извивки по линията?
— Точно пред нас има мост, Руфъс. Веднага след него започва завой.
— Поеми ти, синко.
— Какво?
— Накарай го да завие. Побързай! Хвани здраво лоста. Подай си главата от тук и наблюдавай.
Били улови регулатора с ръка и се наведе през прозореца по същия начин, както го бе направил машинистът.
Регулаторът беше нагорещен и пулсираше в ръката му като жив. Фарът на локомотива пронизваше тъмнината по протежение на релсите. Били видя, че рамковият мост приближава. Изглеждаше доста тесен.
— Не го насилвай – предупреди Руфъс Патрик и още веднъж намигна на мъжете. – Почти не се налага да го местиш. Леко. Леко. Да, свикваш му. Но трябва да задържиш точно по средата. Задачата е отговорна.
Зийк и чичо Бил размениха широки усмивки.
— Внимавай сега. Да, добре се справяш. Дай му малко аванс…
— Какво е това пред нас, господин Патрик?
Руфъс Патрик погледна натам, накъдето сочеше момчето. Фарът на локомотива разхвърляше сенки и отражения по металната рамка на моста и това влошаваше видимостта още повече. Вероятно просто сянка. Внезапно светлината отскочи в нещо странно.
― Какво…? – В присъствието на детето Патрик автоматично замени думите с „да го вземат мътните“.
Беше закривено парче метал, което стърчеше от дясната релса, подобно на ръка от плитък гроб.
― Натисни въздуха! – изрева Патрик на огняря.
Зийк се хвърли към лоста на въздушната спирачка и го издърпа с цялата сила, на която бе способен. Влакът забави толкова ожесточено, че сякаш се блъснаха в стена. Миг по-късно тежестта на десетте натоварени до пръсване пътнически вагона и на тендера, пълен с въглища и вода, запрати локомотива напред.
Патрик на свой ред улови с опитна ръка лоста на въздушната спирачка. Заработи с него с прецизността на часовникар, след което полека върна лоста на Джонсън на заден ход. Големите задвижващи колела се завъртяха, издавайки нетърпим писък сред фонтан от побеснели искри, остъргващи парчета метал от релсите. Спирачките и обратният ход на задвижващите колела намалиха скоростта на летящия пътнически влак. Но вече бе прекалено късно. Големите колела на „Атлантик“ вече трещяха по моста и наближаваха куката със скорост не по-малко от шейсет и пет километра в час. Патрик можеше единствено да се надява, че скарата с форма на клин, така нареченият ловец на крави, който прорязваше основата ниско в челото на локомотива, ще успее да отнесе куката, преди да е успяла да се закачи за предната ос на машината.
Вместо това желязната кука, която Саботьора бе прикрепил към разхлабената релса, се закачи с мъртвешка сила в самата скара. Това на свой ред изтръгна релсата от дясната страна пред тежката осемдесет и пет хиляди килограма машина. Масивните задвижващи колела заораха в траверсите, политайки през дърво и чакъл със скорост от шейсет и пет километра в час.
Скоростта, тежестта и неумолимата инерция срутиха ръба на насипа и направиха траверсите на трески. Колелата увиснаха във въздуха и като не преставаше да лети неудържимо напред, локомотивът започна да се накланя встрани, повличайки след себе си и тендера. От своя страна тендерът повлече вагона с багажа, а вагонът с багажа повлече първия пътнически вагон, преди съединителната връзка на втория пътнически вагон да успее да се откъсне.
После, почти като по чудо, локомотивът сякаш успя отново да се изправи. Но това продължи кратко. Увлечена от тежестта на тендера и вагоните, машината се изви, преобърна се и пое надолу по насипа, плъзгайки се по него, докато не премаза обезформената скара и предния си фар в твърдото скалисто дъно на
пресъхналото речно корито.
Най-сетне останаха в покой, килнати под остър ъгъл, заровили нос в земята и вирната във въздуха задна част. Водата в плътно запечатания котел, свръхнагорещена до 190 градуса, се разля напред и надалеч от почервенялата от жега нагревателна плоча, която се намираше в задната част на котела.
— Излизайте! – изрева машинистът. – Излизайте, преди да е избухнал!
Бил беше проснат в безсъзнание върху пещта, малкият Били седеше замаяно на металния под и държеше главата си. През пръстите му бликаше кръв.