Ските им изрязваха пресни следи по недокоснатия ситен снежен прашец по повърхността му.
В същия момент виковете на скиорите и боботенето на двигателя на влека секнаха. Снегът се сипеше тихо върху вълнените им дрехи. Цареше такова безмълвие, че можеха да чуят съскането на металните кантове на ските по финия сняг, собствения си дъх, ударите на сърцата си. В продължение на километър и половина Ханс водеше надолу по склона, след което двамата се озоваха в завета на естествен заслон, образуван от някакви издадени скали. Отвътре водачът извлече на открито лека импровизирана шейна.
Беше сглобена набързо от военноморска носилка, направена от ясен, бук и платнище така, че пострадалият моряк да бъде обездвижен и пренесен в безопасност през тесните корабни коридори. Беше съоръжена с чифт ски и Ханс щеше да я тегли с помощта на въже, привързано за кръста му. Същото въже бе усукано около щека, която германецът използваше, за да спира устрема си надолу по склона. В подножието на едно възвишение двамата спряха и прикачиха към ските си тюленова кожа. Мъхестата повърхност на кожата, обърната наопаки, щеше да им осигури необходимото сцепление по снега, за да продължат с изкачването.
Снегът налиташе по-гъст от всякога. Тук вече Ханс трябваше да заслужи златните си франкове. Разбира се, американецът можеше да се ориентира и с помощта на компас. Но нито един компас не му гарантираше, че няма да се отклони от пътя, без да забележи, блъскан от вятъра, объркан от налудничавия хаос от стърчащи скални ръбове. Ханс Грандцау, който кръстосваше тези планини още от момче, можеше да съобрази местоположението си само по специфичния ъгъл на съответния склон и начина, по които хапещият вятър го е оформил.
Изкачваха се в продължение на километри, отново се спуснаха със ските и отново започнаха да се изкачват. Често им се налагаше да спират, за да отпочиват или за да почистват тюленовата кожа от леда. Когато на върха на поредния хребет снегът внезапно спря, почти се беше мръкнало. През разстоянието на последната долина американецът видя, че в замъка свети само един-единствен прозорец.
— Дай ми шейната – каза той. – Оттук ще продължа сам.
Германецът долови стоманените нотки в гласа му. Въпросът не подлежеше на обсъждане. Подаде му въжето на шейната, стисна ръката му, пожела му успех и проряза дълбока диря през снега в тъмното, насочвайки се към някакво село далеч под тях. Американецът тръгна към светлината.
АРТИЛЕРИЯТА НА ПРОЛЕТАРИАТА
*** I ***
21 септември 19о7 год.
Каскейд Рейндж, Орегон
Детективът от железопътната компания, загледан към работника от нощната смяна в назъбеното устие на тунела, се зачуди каква ли полза можеше да има „Южен Пасифик“ от едноок, твърд като скала миньор със сакат крак. Омърляните му дочени дрехи и меката вълнена риза бяха протъркани, а ботушите му – износени до крайност. Периферията на измачканата му филцова шапка се беше отпуснала като на цирков клоун, а стоманеният чук на нещастника висеше от ръкавицата му така, сякаш го носеше със сетни усилия. Работата намирисваше.
Детективът от железопътната компания обичаше да си сръбва. Лицето му бе толкова подуто от нискокачествена пиячка, че очите се губеха в гънките на бузите му. Но си оставаше нащрек, а погледът му, все така буден, беше като по чудо оживен от надежда и веселие – при все факта, че бе изпаднал дотам, да, заема една от най-презираните длъжности в занаята. Направи крачка напред, готов да започне да задава въпроси. Точно в този момент обаче отнякъде се появи младолик момък, сякаш току-що излязъл от фермата на баща си, взе чука от ръката на миньора и го понесе вместо него. Този жест на загриженост в добавка с накуцването и превръзката на окото изведнъж като, че състариха миньора и го направиха безопасен. Какъвто в никакъв случай не беше.
Пред тях имаше два отвора, проправени в склона на планината – главният железопътен тунел и непосредствено до него по-малък, сервизен тунел, прокопан с цел трасето да бъде проучено, за да бъде осигурен достъп на свеж въздух и за отводняване. И двата тунела бяха укрепени с дървени скелета, за да не може планината да рухне върху главите на хората и върху вагонетките, които влизаха и излизаха с грохот.