— Жената, която сега е твоя съпруга, споделяше леглото на Рамон от деня, когато пристигна в ранчото. Сега има голяма вероятност да те дари с детето на собствения ти брат!
— Това е подла лъжа!
Уорд чу като през мъгла яростните думи на Марина. Той буквално се вцепени от това обвинение. Не можеше да повярва, че Марина би могла да направи такова нещо. Нито пък можеше да си представи защо майка му ще отправя такива обвинения.
— Кой ти е наговорил тези лъжи? — попита Уорд.
Майка му се опита да се престори, че не е обидена, но не беше добра актриса и не успя да го заблуди.
— Рамон не искаше да ми каже какво сее случило между него и Марина, но след като двамата изчезнахте и… Уорд, не докосвай Рамон! Уорд! Фелипе, ела веднага!
Уорд прекоси стаята и се нахвърли върху брат си. Рамон отби първата му атака, но нямаше къде да избяга. В следващия миг Уорд връхлетя върху него.
— Вземи си думите назад! — изкрещя Уорд, като удряше главата на брат си в покрития с дебел килим под. — Кажи на майка ни, че си проклет лъжец, или ще ти счупя врата!
Уорд почувства как няколко чифта ръце се опитват да го хванат, но не им обърна внимание. Щеше да изтръгне истината от Рамон, преди Фелипе да бе имал възможността да извика помощ. Внезапно се озова далеч от Рамон и прикован към пода. Започна да се бори с всички сили да се освободи, но безуспешно, защото го държаха шестима силни мъже.
Марина се затича към тях и застана от едната му страна.
— Пуснете го! — изкрещя тя на мъжете, като блъскаше и удряше когото й попадне.
— Стой настрана! — заповяда Луиза с леден глас.
— Не и докато не пуснете съпруга ми!
— Рамон, дръж я!
Марина се опита да му избяга, но Рамон я хвана за ръцете и я дръпна настрани. Уорд се закле да счупи врата на Рамон, когато бъде в състояние да се държи на краката си. Майка му се приближи и се надвеси над него. Изглеждаше ужасно разгневена, сякаш беше готова да го убие всеки момент.
— Никога повече не посягай на Рамон! — изсъска тя. — Не искам да го видя наранен заради такава като нея! — И тя посочи яростно към Марина.
— Няма да му позволя да говори лъжи за жена ми! — отвърна Уорд — Ако каже само още една дума, ще му извия врата!
— А ще извиеш ли моя врат, ако аз кажа още една дума?
— Няма да слушам, майко. Ще взема жена си и ще си тръгна.
— Ще слушаш — заяви Луиза — След това прави каквото искаш. Ще обещаеш ли, че няма да нападнеш Рамон, ако хората ми те пуснат?
— Не.
Уорд започна да се бори, за да се освободи, но усилията му бяха напразни. Впи пълен с омраза поглед в Рамон. За пръв път в живота си Рамон изглеждаше уплашен от него.
Много добре! По един или друг начин, когато бъдеше свободен, щеше да го принуди да каже истината.
— Завържете го! — нареди Луиза.
— Да не сте посмели! — изкрещя Марина, но мъжете не й обърнаха внимание. Един от тях отиде да донесе въже, след което ръцете и краката на Уорд бяха завързани здраво.
— Сложете го на този стол! — заповяда Луиза. — И можете да си вървите — каза тя, след като Уорд бе настанен в едно кресло от черна кожа. — Сега — продължи тя, след като вратата се затвори след слугите — слушай какво имам да ти кажа.
Тази жена бе съвсем различна от майката, която Уорд познаваше. Сега тя бе студена и непреклонна, изпълнена с горчива омраза.
Уорд отправи поглед към Марина. Беше трудно да разбере какво чувства тя. Със сигурност гняв. Страх — също. Тя беше права. Не трябваше да се връщат, а направо да се отравят към Вирджиния.
— Този брачен съюз бе предложен от семейството на Марина — започна Луиза, като отново се настани на стола си — Рамон беше повече от щастлив. Беше поразен и покорен от красотата на Марина. Признавам, че тя е много красива жена, но има много необуздан и див характер, който не одобрявам. Рамон не искаше да чуе и дума против нея, затова аз я поканих да ни гостува по-продължително време. Не поканих родителите й, защото исках да видя какво ще направи тя, когато те не са наблизо, за да я обуздават.
Тя беше само на седемнайсет години. Уорд можеше да се сети поне за дузина невинни лудории, които тя би могла да направи, за да скандализира родителите си и техните високопоставени приятели. Затова нямаше никакво намерение да се остави да бъде заблуден от такива приказки.
— Когато я намери, тя всъщност бягаше — продължи Луиза, като не откъсваше поглед от Уорд. — Рамон току-що й бе казал, че все пак не е толкова сигурен, че иска да се ожени за нея. Тя беше разстроена, смея да кажа, дори отчаяна. Баща й бе дал да се разбере, че ще я лиши от наследство, ако не се омъжи за Рамон.