— Не за това избягах — възпротиви се Марина. — Имах известни съмнения и исках да остана сама и да помисля.
— Баща ти не каза ли, че ще те лиши от наследство, ако не се омъжиш за Рамон?
За Марина бе невъзможно да не отговори на настоятелния въпрос на Луиза, които при това бе зададен с неописуемо властния тон на кастилските наследствени благородници, известни със своето високомерие.
— Да, но той винаги ме заплашва по този начин, когато се забъркам в неприятности.
— Като например, когато избяга, за да се срещнеш с онези тримата каубои?
— Не избягах, за да се срещна с тях — отвърна Марина. — Исках да посетя онази фиеста. Те предложиха да ме придружат.
Тези думи на Марина не промениха нищо. Уорд много добре разбираше, че тя наистина трябва да се е чувствала разстроена и изплашена, ако си е мислела, че ще бъде наказана заради отказа на Рамон да се ожени за нея. Това нямаше нищо общо с факта, че се бяха влюбили. Което, така или иначе, щеше да се случи. Марина притежаваше толкова волен и свободен дух и в никои случаи нямаше да се примири със скучния и лишен от страсти живот в обществото.
— Трябваше веднага да застанеш нащрек, когато тя започна да флиртува толкова открито с теб вечерта на танците — каза Луиза.
— Това наистина не беше много благоразумно, но не мисля, че Марина направи нещо лошо тогава.
Луиза никак не изглеждаше притеснена дали Уорд и вярва или не. Това разтревожи Уорд повече от всичко друго. Луиза никога не започваше спор, без да е уверена, че ще спечели.
— Знам, че не би повярвал на Рамон — продължи Луиза — Затова ще извикам Фелипе. Той ще ти разкаже какво е видял.
Тези думи накараха Уорд да онемее. Фелипе бе личният слуга на баща му, докато той не се разболя тежко и услугите на Фелипе бяха заменени от тези на постоянен болногледач. Защо слугата ще лъже заради Рамон?
— Той не може да ти каже нищо — заяви Марина. — Няма нищо за казване.
С всяка изминала минута Марина се разстройваше все повече. Уорд никога нямаше да прости на майка си. Можеше да разбере, че му е ядосана заради това, че бе откраднал годеницата на Рамон, но то не беше извинение за начина, по които постъпваше с Марина.
Извикан в стаята, Фелипе не се поколеба. Погледна Уорд право в очите и заговори с ясен, уверен глас.
— По време на следобедната сиеста мис Скот обикновено идваше в стаята на мастър Рамон. Отначало той се възпротиви, тъй като тя все пак бе гостенка, но мис Скот каза, че това няма значение, тъй като те така и така ще се оженят.
— Това не е истина! — извика Марина — Не е истина. Уорд! Не съм казвала нищо подобно!
— Преди два дни — продължи Фелипе с безстрастен тон, като че ли Марина изобщо не бе проговаряла. — След като те бяха… ами след това, мастър Рамон и каза, че не е сигурен дали е правилно да се ожени за нея. Тя започна да го умолява да не се отказва от брака им, но той каза, че ще реши същия ден и ще й го съобщи. Тя излезе от стаята много ядосана.
— Рамон не направи такова нещо! — изкрещя Марина. — Ако беше го направил, щях да го удуша!
— Аз нямаше да го позволя, защото чаках в съседната стая — отвърна Фелипе.
— Изобщо не си бил там! — извика тя. — Нито пък аз — добави Марина, когато осъзна колко двусмислени бяха думите й. — Нищо подобно не се е случвало. Всичко това са лъжи.
Уорд не искаше да се вслушва в тихия, но настоятелен глас на съмнението, което бе започнало да гризе душата му. Той се опита да го отхвърли. Не можеше да се съмнява в Марина. Тя бе прекалено млада и бе естествено да извърши нещо глупаво, но не беше достатъчно пресметлива да спи с Рамон, просто за да е сигурна, че той ще се ожени за нея. Тя дори не бе искала този брак.
— Хиляди жени са продавали честта си, за да се оженят за богат мъж — каза Луиза, като че ли четеше мислите на Уорд — Ще има хиляди такива и след тази тук.
— Никога не бих направила такова нещо! — възпротиви се Марина.
— Но ти се съгласи да се омъжиш за Рамон, въпреки че не го обичаше — отбеляза студено Луиза.
— Аз… той… никой не говореше нищо за любов — прошепна Марина.
— Напротив — обади се Рамон — Аз си мислех, че те обичам.
— Ти не обичаш никого освен себе си — сряза го младата жена. — Никога не би ти хрумнало да се замислиш какво би станало с мен, ако решиш да развалиш годежа. Не, че той го направи — обърна се тя към Уорд. — Аз го развалих.
— Когато срещна Уорд, каза ли му за годежа си с Рамон? — попита Луиза.
— Не, но…
— Продължавай — Луиза насочи поглед към Фелипе.
— Нямаше никаква причина да го правя — каза Марина, очевидно решена да завърши мисълта си. — Тогава все още не знаех, че ще се влюбя в Уорд.