28 декември,
Ричмънд, Вирджиния
Скъпа майко,
Войната ще свърши след няколко месеца. Броят на ранените е ужасяващ. Битките продължават, въпреки че и двете страни разбират, че всичко трябва да свърши.
Очаквам с нетърпение да се върна вкъщи. Мина много дълго време, откакто за последен път ви видях с Рамон.
Знам, че Марина не е вече моя жена, но все пак знаеш ли нещо за нея?
18 януари 1865 година,
„Ранчо дел Еспада“
Скъпи синко,
Ти попита за Марина, в противен случай аз никога не бих отворила дума за нея и за безчестния й живот. Чувам, че се е сближила с мъж, който е женен, но няма да кажа нищо повече. Надявам се, че след като жената на любовника й почине — тя е на смъртно легло и не се очаква да живее още дълго — тя ще се омъжи за този човек и ще престане да се опитва да опетнява доброто ни име.
С голяма радост ти съобщавам, че Рамон ще се ожени през пролетта и не искам да се случи нищо, което да накара годеницата му да намрази семейството ни. Много бих искала да те видя, но трябва да те помоля да не си идваш точно в този момент. Страхувам се, че ако се върнеш, Марина ще вдигне скандал. Изобщо нямаш представа до каква степен е озлобена и колко силно е желанието и да си отмъсти на семейството ни.
Съкрушена съм от начина, по които баща ти се отнесе към теб в завещанието си, но намирам утеха във факта, че имаш хубава професия и ще можеш да се справиш.
Пиши ми, когато се установиш някъде. Чувам, че в Калифорния имало нужда от лекари. С всичкото злато, което казват, че има там, това би било идеалната възможност за човек като теб да натрупа състояние.
Сега трябва да свършвам. Рамон и годеницата му ще пристигнат всеки момент. Трябва да сляза, за да ги посрещна. Очаквам с нетърпение сватбата им. Надявам се, че къщата скоро ще се изпълни с детски викове и смях.
ГЛАВА 7
Хълмистата област в Тексас,
април 1868 година
Уорд зарея поглед сред хълмовете, опивайки се от невероятното многообразие на дивите цветя и гъстата трева, които ги покриваха. Лекият ветрец прошумоляваше през наскоро раззеленилите се дъбове и кленове, които растяха в изобилие край бреговете на потоците и реките. На запад хълмовете бяха стръмни, с почти отвесни склонове, загатващи за множеството скални долини и каньони, а на изток се простираха по-плавно, като леко развълнувано море. Огромното стадо се бе пръснало във всички посоки и спокойно пасеше. Докато бавно навиваше ласото си Уорд за стотен път си помисли какъв късмет бе имал, за да открие този земен рай.
През годините на войната, които той бе прекарал, опитвайки се да спасява живота на млади войннчета, много от тях все още деца, и борейки се със сляпото невежество на другите лекари, той се бе опитвал да превъзмогне болката от предателството на Марина. Когато безкрайната, изтощителна работа не му бе достатъчна, тогава на помощ идваше уискито. Или други жени.
Най-лошо обаче бе времето, което бе прекарал в затвора. Тогава нямаше какво друго да прави, освен да мисли. Бе изпълнен с истинска благодарност, когато последното брутално нападение бе принудило армията да му позволи отново да се върне на работа.
През онези дни Уорд се опитваше да не мисли за бъдещето в същата степен, както се стараеше да игнорира миналото. Изминалите седем години му бяха позволили да преодолее най-болезнените моменти от шока, унижението и душевното опустошение от брака му с Марина и последвалото го анулиране. Чувстваше се почти така, като че ли никога не се бе женил.
Почти. Колкото и да се опитваше, не можеше да забрави двата дни, които бяха променили завинаги живота му. Не можеше напълно да изтрие от паметта си спомена за красотата на Марина, нито пък можеше напълно да забрави болката от нейното предателство. Тя го бе мамила от самото начало, а той не го бе забелязал, нито пък бе подозирал нещо.
Оттогава не се бе обвързвал емоционално с никоя жена. Нямаше доверие не само на жените, а и на собствената си преценка.
Едно нещо наистина не можеше да й прости. Тя бе направила невъзможно за него да се върне вкъщи. Беше се завърнал в Тексас — всъщност не можеше винаги да стои надалеч от тази земя, — но бе принуден да живее самотно.
Именно по време на едно от странстванията си из Западен Тексас Уорд се бе натъкнал на индианско нападение и бе спасил едно малко момиченце, чието семейство бе избито от индианците Двамата с Дрю бяха намерили своя дом тук, в това ранчо, с Джейк Максуел и момчетата, които бе осиновил.