Выбрать главу

— Само ако ги слушаш за всичко, което ти кажат — казваше Марина на момчето.

— Добре — отвърна то и хукна обратно колкото сили имаше.

— Твоят син?

Въпросът беше излишен, но той имаше нужда да го изрече на глас, защото все още не можеше да повярва. Марина пребледня.

— Да.

— Как се казва?

— Танър.

— Рамон знае ли?

— Разбира се. Съобщих на семейството ти веднага щом разбрах, че съм бременна. Бях истинска глупачка да си мисля, че това би те върнало при мен. А всичко, което ти каза, бе, че не вярваш Танър да е твой син.

Негов син? Уорд все още не можеше да свикне с лекотата, с която тя лъжеше. Думите се лееха леко, свободно и бяха изпълнени с непоколебимо убеждение.

— И защо би желала да се върна? Ти не ме искаше. Никога не си ме искала, нали? — попита той през стиснати зъби. — Винаги си искала Рамон.

— Казах ти, че не…

— Не се отнасяй с мен като с глупак. Марина. Дори и да си майката на неговото дете, все пак не можеш да се омъжиш за него, след като си все още омъжена за мен. Затова ли чака толкова дълго, за да се омъжиш за ранчерото? Да не се надяваш да използваш него, за да накараш Рамон да се върне при теб?

— Не искам да се омъжвам за Рамон. Между нас няма нищо.

— И момчето ли е нищо?

Марина пребледня още повече, цветът изобщо се изгуби от лицето й и то заприлича на пергамент.

— Танър е твой син.

Уорд толкова се ядоса, че бе готов на момента да я удуши. Думите й се забиваха като остри ками в сърцето му. Би дал всичко това момче наистина да е негово.

— Не е възможно да смяташ, че съм достатъчно глупав, за да повярвам на това. Погледни го! Той е образ и подобие на Рамон!

— Не би трябвало да те изненадва, че Танър има известна прилика с Рамон. Той е твой брат.

— Майка ми казва, че ние сме съвсем различни.

— Крайно време е да спреш да вярваш на всичко, което казва Луиза Дилън.

— Тя ми е майка. Разбира се, че й вярвам.

— Тогава никога няма да узнаеш истината каквато е, а само такава, каквато тя я представя, за да послужи на собствените й цели.

Тя го бе обидила, него, брат му и майка му. Ако се осмелеше да се опита да направи същото и с баща му, щеше наистина да я удуши.

— Виж, Уорд, искам да се махна колкото е възможно по-далеч от теб и семейството ти. Имам възможност да започна нов живот за себе си и да дам баща на Танър.

— Ако това е, което наистина искаш, ако поне един път в живота си казваш истината, трябва да се омъжиш за истинския баща на момчето.

— Но аз съм вече омъжена за истинския му баща! — Тя направи нетърпеливо движение с ръка. — Не искам повече да разговарям с теб. Няма никаква полза. Дай ми развод и ти обещавам, че никога повече няма да ме видиш.

Тя му обещаваше точно това, което желаеше и той, но пред очите му отново изникна образът на момчето. Невъзможно бе да й даде съгласието си.

— Не.

— Защо?

— Ако това момче не може да има истинския си баща, поне трябва да носи истинското си име.

— Семейството ти отказа да го признае, Уорд. Майка ти каза, че няма да признае за свой внук едно малко копеле, дете най-вероятно на някой от каубоите в ранчото.

Майка му никога не би казала нещо подобно! Уорд не можеше да разбере защо Марина продължаваше да трупа лъжа след лъжа.

Но тя го бе накарала да се замисли. В ума му се оформи един въпрос, на който не можеше да намери отговор. Защо Рамон никога не му бе споменавал нищо за Танър? Момчето бе Дилън и трябваше да бъде отгледано като такъв. Това отначало го накара да се чуди, след това предизвика у него болка и гняв. Уорд се обърна и се отдалечи. Не искаше да разговаря с нея. Не искаше да я вижда. Скочи на седлото и подкара коня в галоп. Нямаше да се върне в ранчото, докато тя не си тръгнеше.

ГЛАВА 8

Марина проследи с поглед Уорд, който бързо се отдалечаваше, а в гърдите й бушуваха противоречиви чувства. С нежелание предприе това пътуване, защото знаеше, че няма да е лесно отново да се срешне с Уорд, но се оказа дори по-трудно, отколкото бе очаквала. Бъд бе настоял тя да изпрати адвокат, същия адвокат, който бе открил местонахождението на Уорд. Бъд казваше, че няма нужда тя предприема такова трудно пътуване. Рамон можеше и лъже, както бе излъгал, че брат му е изчезнал безследно в войната.