Чет изобщо не изглеждаше доволен от обстоятелството, че ще трябва да приема нареждания от този самодоволен непознат, но Танър го гледаше с такъв поглед, като че Монти Рандолф бе някакво полубожество. Уорд се запита какво бе накарало Марина да вземе момчето на такова трудно пътуване.
Изобщо не му харесваше фактът, че Танър гледа Монти с такова обожание. Не че имаше нещо против братята Рандолф, но това не означаваше, че те са подходящ пример за едно впечатлително дете като Танър.
Изведнъж Уорд се сепна. Губеше си времето, като се тревожеше за това дете. Марина бе тази, която носеше отговорност за Танър. Ако Рамон предпочетеше да й помогне, добре, това си бе между Рамон и Марина. Уорд предполагаше, че тя е била наясно, когато се е отдала на Рамон, че съществува възможността той да откажела се ожени за нея. Сега тя имаше дете, което постоянно щеше да й напомня за факта, че я бе отхвърлил.
— Нека да огледаме по-отблизо — каза Монти. — Танър, ти по-добре остани тук с останалите.
Монти се огледа, но бе очевидно, че всички искаха да тръгнат с него и брат му.
— Танър може да остане с мен — каза Уорд. Разочарованието на Танър ясно се изписа на лицето му, но момчето си замълча.
— Оттук можеш да видиш всичко — обърна се Уорд към момчето. Изпитваше истинско съчувствие към него. Танър бе прекалено малък, затова го бяха накарали да стои настрани — Всичко, което ще направят, е да преминат с конете сред стадото.
Танър не отговори, само проследи с тъжен поглед ездачите.
— В последно време всички бяхме заети с дамгосването на кравите — отбеляза Уорд. — Виждал ли си как се прави това?
— Знам всичко за дамгосването — отвърна Танър с презрението на малко момче, което разбира, че само се опитда го утешат.
— В ранчо ли живееш? — попита Джейк.
— Да. Чичо Бъд има много каубои. Но не толкова много като мистър Рамон.
— Мистър Рамон?
Това означаваше, че Марина не бе казала на сина си кой е истинският му баща.
— Мистър Рамон идва, за да види мама. Иска аз да живея с него, но мама не ми позволява.
Уорд напълно се обърка. Рамон му бе писал, че няма никаква връзка с Марина, но пък защо Танър би си измислил подобно нещо? И защо Рамон би искал Танър да живее при него, ако нямаше намерение да го признае за свой син?
— Често ли го виждаш?
— Не. Мама не харесва мистър Рамон. Всеки път, когато идва, тя ме отпраща, защото двамата си крещят един на друг.
Уорд не можеше да отрече радостта, която изпита при тези думи. Значи все пак връзката на Марина с Рамон не бе продължила.
— Къде живеете с майка си?
— В ранчото „Грейвъл Пит“. Мама поддържа къщата на чичо Бъд. Той иска мама да се омъжи за него. Чичо Бъд казва, че имам нужда от татко, но аз вече си имам.
Объркването на Уорд растеше.
— Мистър Рамон казва, че татко го убили във войната, но аз не му вярвам. Мама казва, че татко бил голям герой, а големите герои не умират.
— Кой ти каза това?
— Бенджи. Баща му също бил голям герой. Всички мислили, че е умрял. Един ден той просто се върнал. И моят татко ще се върне. Тогава ще си купим най-голямото ранчо в Тексас, дори по-голямо от това на мистър Рамон. Моят татко може да се бие по-добре от Монти и да стреля по-добре от Хен. Никой не може да се мери с татко. — Уорд не знаеше какво да каже. Танър отчаяно имаше нужда от баща, затова си бе измислил един въображаем родител, който правеше всичко по-добре от всеки друг. Нищо чудно, че Марина искаше час по-скоро да се омъжи.
— Мама много се ядосва винаги, когато кажа, че татко ще се върне, но аз знам, че ще го направи. Мама казва, че той ме обичал повече от всеки друг на света. Татко не би си отишъл завинаги, ако ме обичаше толкова, нали?
— Не — отвърна с пресъхнало гърло Уорд. — Предполагам, че не би го направил.
Уорд можеше да разбере защо Марина не искаше да каже на Танър за Рамон, но бе изненадан, че тя си прави толкова труд да убеди момчето, че баща му е бил чудесен човек. Разбира се, много по-лесно бе, когато тя говори за човек, за когото се предполага, че е загинал във войната и не може да усложнява живота й. Дори и така, Уорд не можеше да разбере как бе позволила Танър да си изгради такава представа за баща си.
— Мама казва, че мистър Рамон получил писмо — продължи момчето. — В него се казвало, че татко никога няма да се върне, но аз не вярвам в това. И майката на Бенджи също получила писмо, но ето, че баща му се върна.
— Сигурен ли си? Трябва да си бил прекалено малък, за да си спомняш.
— Мистър Рамон сам ми показа писмото.
Уорд вече съвсем нищо не разбираше. Защо Рамон ще казва, че Уорд е загинал? Освен това защо в последствие си е променил решението, освен ако не е искал Марина да се омъжи за Бъд Уорън. Но защо Рамон би искал да се ожени за Марина сега, когато я бе отхвърлил преди седем години? И ако той наистина искаше да се ожени за нея, защо не искаше да признае Танър за свой син?