И защо Марина не искаше да се омъжи за Рамон сега, когато преди седем години се бе опозорила заради него? Този брак щеше да реши всичките й проблеми — щеше да измие позорното петно от името й, щеше да й осигури богатство и сигурност, а Танър щеше да се сдобие с баща и име.
Колкото повече научаваше, толкова повече нещата губеха смисъла си.
Единственото нещо, което знаеше със сигурност, бе, че бе започнал силно да се привързва към този неочаквано открит племенник. Уорд винаги бе искал да има семейство — съпруга, синове. Беше отчаян, когато научи за смъртта на баща си. Бе наранен, когато майка му го помоли да не се връща вкъщи. Въпреки отчаяната нужда да види семейството си, бе се държал настрани.
— Ако останеш тук известно време, можем да те научим на всичко, за да станеш добър каубой — предложи Уорд.
Не знаеше защо каза това. Нямаше никакъв смисъл да се сближава с това момче и да го опознава. Това щеше да направи раздялата още по-трудна. Още повече, че Марина не го харесваше, а той не й вярваше. Уорд имаше намерение незабавно да я изпрати в Сан Антонио.
— Искам да отида с Монти — отвърна Танър. — Той е най-добрият каубой в целия свят.
Уорд не се съмняваше, че близнаците Рандолф са много способни и сръчни млади хора. Но прекарването на добитък на такива големи разстояния не беше работа за едно дете.
— Предполагам, майка ти ще поиска да се върнете в Сан Антонио колкото е възможно по-скоро.
— Не искам да се връщам — отвърна Танър.
— Сигурен съм, че пътуването с добитъка за известно време ще ти харесва, но много скоро ще поискаш да се върнеш вкъщи.
— Искам винаги да живея в ранчо! — настоя Танър. — Мама казва, че татко е бил каубой. И аз искам да стана като него!
Значи така, момчето искаше да стане каубой като баща си. Танър му напомняше за самия него, когато беше малко момче. Тогава той също си мислеше, че светът започва и свършва с баща му, едър и добродушен тексасец, най-добрия от всички бащи.
— Сигурен съм, че ще станеш — отвърна Уорд. — Може би мистър Рамон ще ти позволи да живееш в неговото ранчо. Той може да те научи да бъдеш много добър каубой.
— Мама казва, че никога няма да отида да живея при мистър Рамон. Казва също, че той е коварна змия.
— Тя ли ти каза това?
— Не. Подслушвах на вратата. Не беше необходимо да полагам големи усилия, защото мама крещеше на мистър Рамон.
— Може би майка ти изчаква, докато пораснеш още малко. Никоя майка няма да си позволи да изгуби момчето си, докато е малко.
— Мистър Рамон иска да се ожени за мама, но тя казва, че той никога няма да сложи ръка върху мен. Тя казва, че по-скоро ще го застреля, отколкото да му позволи да ме превърне във… тогава не разбрах какво каза. Като че ли беше нещо на испански. Знам обаче, че имаше предвид лош човек. Тя самата ми каза по-късно.
Разговорът с Танър бе породил няколко много сериозни въпроса у Уорд. Защо Рамон бе казал, че Уорд е загинал? Какво писмо е могъл да покаже на момчето? Защо Рамон му бе казал, че никога след онзи ден не е виждал Марина? И защо, по дяволите, му трябваше да осиновява Танър, а не го признае за свое собствено дете?
Уорд все повече се убеждаваше, че отново трябва да поговори с Марина. Но след всички лъжи, които бе изрекла, можеше ли отново да й повярва? В ума му се зароди една още по-неприятна мисъл. Ами ако тя изобщо не лъжеше? Нито преди, нито сега?
Уорд веднага отхвърли това предположение. Защото, ако бе вярно, изводите, които следваха, говореха за нещо чудовищно.
Въпреки че бе пътувала с Монти Рандолф няколко дни Марина не можеше да свикне с непрестанното му бъбрене.
— Трябва да видиш косата й — казваше Монти. — Кървавочервена е като залеза над прерията. И е също толкова дива.
— Тя следва Монти навсякъде като малко кученце, което се страхува да се отдели от майка си — добави Хен. — Тя е единственото момиче, от което съм го виждал да бяга.
— Ти също би побягнал — отбеляза Монти. — По дяволите, тя е само на тринайсет. Дори не е момиче, а бебе.
— Аз съм на дванайсет — обади се Дрю, засегната от думите на Монти — И изобщо не съм бебе.
— Освен това не тичаш след мен и не ме преследваш.
— Аз не тичам след момчетата — отвърна тя. — Особено след големи, надути фукльовци като теб.
За изненада и объркване на Дрю, всички се разсмяха. И никой не се смееше по-гръмко от Монти.
Погледът на Марина постоянно се местеше от сина и, който се бе настанил между Хен и Монти, и Уорд. Приликата между двамата бе толкова очевидна, че всеки би могъл лесно да я забележи. Танър наистина притежаваше тъмна коса и светла кожа, но тях бе наследил от нея, а не от Рамон. Но очите му бяха съвсем същите като тези на Уорд. Марина никога не бе виждала такива поразително тъмносини очи като неговите.