И после искат да ни убедят, че това е писано от мъж! Откровено и безгрижно признание, че се обърква, щом види Холмс след дълго отсъствие — „Аз съм най-големият страдалец сред всички смъртни“. Ами че това е най-повтаряната от жените фраза! Ще я намерите дори при Есхил. А какво означава „като дъщеря на опушената стара лула“? Да, разбира се, това е абсолютно доказателство, че тя му е била съпруга.
Ето цитат от „Баскервилското куче“:
— Да нямаш простуда? — попита той.
— Не, просто се задушавам от тези пушеци.
— Истина е, тук е малко опушено.
— Не малко, направо не може да се диша.
— Тогава отвори прозореца.
Повече от очевидно — съпруг и съпруга. Можете ли да си помислите нещо друго при тази мъчително позната банална сцена? Нужни ли са и други доказателства?
Впрочем за упоритите скептици имаме още цял куп доказателства. Например усилията Холмс да бъде отучен от кокаина, описани на няколко места в Свещената книга, ни рисуват как типичната съпруга вкарва мъжа си в правия път. Особено показателно е злорадството, когато все пак успява. Не по-малко убедително доказателство е странният, предизвикващ изненада разказ за знаменитото изчезване на Холмс в „Последният случай“ и за причините за това изчезване в „Празната къща“. Направо е невероятно, че тази чудовищна заблуда досега не е разкрита.
Съдете сами. Холмс и Уотсън скитат заедно по долината на Рона, после минават Лейк, превала Жеми и нататък, през Интерлакен, отиват в селцето Майриген. Близо до селцето, в момент, когато вървят по тясна пътечка край страховита пропаст, Уотсън получава фалшифицирано писмо, което го принуждава да се върне обратно в хотела. Като узнава, че писмото е фалшифицирано, той (тя) хуква обратно по същата пътека, където са се разделили. Но Холмс го няма. Холмс е изчезнал. Всичко, което е останало от него, е прощална записка с вежливо изразено съжаление. На ръба на скалата, притисната от табакера. Там се съобщава, че се е появил професор Мариарти, който ще го бутне в пропастта.
Такова обяснение е съвсем неправдоподобно.
Или да се обърнем към „Празната къща“. Минали са три години. Шерлок Холмс внезапно се появява в Лондон, толкова неочаквано, че Уотсън припада. Обяснението, което Холмс дава за отсъствието си, звучи направо фантастично.
Твърди, че се сдърпал с професор Мариарти на пътечката над пропастта и го бутнал в бездната. Но за да се спаси от неговия приятел професор Себастиан Моран, решава да инсценира собствената си гибел. Нека онзи да си мисли, че Холмс също е паднал в пропастта. За да не остави върху влажната пътека следи в обратната посока, изкачва отвесната скала над пътеката. Докато пълзи нагоре, се появява самият Себастиан Моран; качен на върха на скалата от другата й страна, той се опитва да замерва Холмс с камъни. С много усилия Холмс се спасява от градушката от камъни и избягва през планината. Три години се скита в Персия, Тибет и Франция, като си кореспондира само с един човек, с брат си, така че Себастиан го смята за мъртъв. Макар че, както се разбира по-нататък от разказа, Моран знае и не може да не знае, че се е спасил!
Всичко това, твърди Уотсън, му (й) го казва самият Холмс. Но това е глупост, пълна глупост, на която няма да повярва дори селски идиот. Невъзможно е да се предположи, че Холмс би решил да излъже с такова обяснение човек със здрав разум. Невъзможно е да се повярва, че би изнесъл подобно обяснение, оскърбително за всеки интелект. Аз смея да твърдя, че той не би могъл да го стори. Според Уотсън той му (й) е казал само: „Скъпа, аз съм готов да започнем отново“. Защото е бил учтив мъж. Естествено, Уотсън се е опитала да съчини вместо него някакво обяснение, затова се е получила такава нелепост.
И тъй, каква е тази особа, скрила се под псевдонима „доктор Уотсън“? Откъде се е взела? Как е изглеждала? Как се е казвала, преди да улови в мрежата си Шерлок Холмс?
Нека първо да си изясним нейната фамилия, използвайки методите, към които би прибегнал самият Холмс. Уотсън, която е написала тези безсмъртни разкази и повести, би могла да скрие своето истинско име някъде в самите произведения. Тъй като сега искаме да изясним не факти от биографията й и не особености на характера й, а нейното име, трябва да търсим отговора в заглавията.
Има всичко шейсет разказа и повести за Шерлок Холмс. Нека ги наредим в хронологичен ред и да им дадем номера от едно до шейсет. После, използвайки методите за дешифриране, които Холмс е владеел отлично и които са разкрити в повестта „Смъртоносните фигури“ и в други произведения, отбираме онези названия, които стоят под номера с определен кодиращ смисъл, и получаваме следния стълб1: