Докато се прехвърляхме през оградите вляво и вдясно от Франки, той изкачи вече наполовина насипа, и беше на няколко ярда от неприятеля. Призоваваше непрекъснато двата фланга да побързат и обкръжат враговете и размахваше своя опасен железен прът, дълъг като копие, пред самите им лица. Докато в началото изоставахме, сега внезапно изнесохме двата фланга напред и стигнахме железопътната линия на един дъх, за да попълним запаса си от амуниции, а в това време Франки напредваше от центъра.
Те не удържаха и побягнаха надолу по другия склон към улиците на „Содом“, където се пръснаха под защитата на редиците розови къщи, чиито врати бяха вече изподраскани и олющени. Мълвеше се, че държали въглищата си в баните (ние тайничко им завиждахме за просторния удобен килер, така близо до кухнята) и опъвали бракониерски мрежи в задните дворове.
Когато жените от нашата улица не знаеха вече какво ужасно име да измислят за Франки Бълър, загдето въвлича децата им в побоища, от които се връщат с насинени очи, скъсани дрехи и разбити глави, те го нарекоха „Зулус“, но Франки прие това прозвище като възхвала, защото го считаше за синоним на безразсъдна смелост. „Какво търчиш само с този кръвожаден Зулус?“ — питаха майките синовете си и деряха вехтите ризи на бащите за превръзки или за кръпки. И веднага, като след заклинание се появяваше Франки, диво същество, размахало копие и капак от кофа за смет, разскачало се, преди да поведе бандата си в бой. Когато вземахме пленници, той ги връзваше за някое дърво или кол на ограда и нареждаше на бандата си да играе бойни танци около тях. След изпълнението, в което понякога и той участваше в пълно снаряжение, Франки заповядваше да се запали огън близо до пленниците и изреваваше, че сега ще ги мъчи до смърт. Веднъж стигна така близо до изпълнението на заплахите си, че един от нас изтича да викне баща му, за да се справи със сина си и освободи пленниците. По стъпалата на моста слезе господин Бълър с други двама, единият от които беше баща ми. Прекосиха бързо полето — късият, набит, черновежд Крис и плешивият Бълър с мустаци на морж. Но онзи, който бе дал тревогата, се промъкна назад в лагера на Франки и го предупреди, така че, когато тримата мъже пристигнаха, готови да пипнат Франки и да го отведат в къщи, те не намериха нищо друго освен набързо изгасения огън и двама изплашени, но недокоснати пленници, все още вързани за едно дърво.
Истината е, че с наближаването на войната терористичните действия на Франки се умножиха, макар че много от тях минаваха незабелязано поради тревожната и натегната атмосфера през онова лято. Той често водеше своята банда в наеманите от хората градини, разбиваше бараките им и с енергията на неуравновесен човек пръскаше сечивата и семената из градината, минаваше с резачката за трева по салатите и магданоза и оставяше след себе си диря от накъсани, разпилени хризантеми. Любимият му спорт беше да застане пред някоя от бараките и да хвърля копието си по нея с такава сила, че желязното острие пробиваше тънкото дърво.
Отдавна бяхме свикнали с факта да притежаваме противогазови маски. Един ден Франки ни поведе на акция през полето с противогазови маски на лицата — бе се заклел, че бялото облаче над нас е пълно с отровен газ, пуснат от окопите на германците отсреща — и в боя маските така пострадаха, че всички ние, преди да си отидем, тържествено ги хвърлихме в огъня, като предпочетохме да заявим, че сме ги загубили, отколкото да покажем жалките им останки.
Толкова много прозорци се изпочупиха, толкова кофи със смет се обърнаха, пукнаха се толкова велосипедни гуми, разбиха се толкова голямо число глави — равносметка на Пировите победи при набезите на бандата (сякаш Франки бе започнал неочаквано да губи своя военен гений), че за него стана опасно да се движи по нашата улица. Натъпкал с тютюн една от старите лули на баща си (тютюн, който ние му събирахме от угарки), той тръгваше по средата на улицата, но внезапно от някой двор изскачаше разярена жена, втурваше се с прът за пране в ръка и започваше бясно да го налага:
— Видях те снощи, като изсипа кофата ми, мръсен Зулус, ти одъртял, шантав хлапак! На ти сега, на, на!
— Не съм аз, госпожа! Кълна се в бога, не съм аз! — отричаше с вик той и бягаше, обхванал с две ръце главата си, за да се предпази от ударите.
— Само ела пак край къщата ми! — крещеше след него тя, — ще те укротя с някоя кофа студена вода; да не съм аз, ако не го направя!
Отдалечил се, той се обръщаше назад, объркан, разгневен, кипнал от негодувание. Започваше да крещи най-страшните ругатни, които знаеше, после изчезваше в дома си, като трясваше вратата след себе си.