За да се предотврати съсредоточаването на твърде много власт в ръцете на една-единствена личност, Нагасаки всъщност имаше трима губернатори, които управляваха града последователно. Докато единият бе в Едо, за да се отчете пред шогуна и да види семейството си, държано в столицата като залог за доброто му поведение, другите двама встъпваха в длъжност поред.
— Негово превъзходителство прояви специален интерес към разследването на убийствата Бундори — отвърна Сано. Нарочно спомена шогуна, за да неутрализира безспорно негативните „инструкции“ на Янагисава и да подчертае пред губернатора, че се радва на закрилата на Токугава.
— Да. Разбира се. Добре… Е, радвам се, че сте мои гости. Ще бъда щастлив да ви предложа хубав дом, слуги и коне.
— Благодаря ви, Нагай сан — в този миг един слуга донесе чай и сладки, които Сано прие, опита и похвали според етикета. — Сладките са неповторими на вкус и аромат. Какви са подправките?
— Мускатов орех и канела — отвърна губернатор Нагай. — От индонезийските Острови на подправките10. Тук, в Нагасаки, чуждите търговци ни носят аромати от цял свят.
Това бе репликата, от която Сано толкова се нуждаеше.
— Вероятно ще започна инспекцията с оценка на настоящото положение на търговията с чужди страни… Като начало — на търговията с Холандия… — Сано самоубийствено търсеше начин да осъществи своята отдавнашна мечта да види варвари.
— Да, добре… — губернатор Нагай се усмихна и отпи от чая си. — Опасявам се, че настоящото състояние на холандско — японските отношения не е съвсем типично — той погледна през прозореца. Надолу по хълма улиците все още бяха изпълнени с войски, които диреха изчезналия търговец. — Ако точно сега инспектирате Дешима, докладът, който ще изпратите обратно в Едо… и на дворцовия управител Янагисава, няма да бъде съвсем точен.
Дали губернаторът молеше Сано да не критикува администрацията му, или намекваше, че Янагисава би подкрепил отказа му? Каквито и да са причините на Нагай да споменава дворцовия управител, Сано не можеше да си позволи отстъпки. В Нагасаки той имаше приблизително равен по ранг статут с губернатора.
— Ще помогна за нормализиране на положението, за да може инспекцията на търговията с Холандия да се проведе нормално — каза той.
В очите на Нагай светна неясно пламъче:
— Нима ми предлагате да оглавите диренето на търговския директор Спаен? — благият тон не успя да скрие нетърпението му. — Да. Добре… Много любезно от ваша страна, но няма защо да се безпокоите… И все пак, ако много настоявате…
Сано съзря капана: оглавеше ли диренето, щеше да освободи губернатор Нагай от едно тежко бреме и да попадне право в ръцете на дворцовия управител Янагисава. В случай че не успееше да открие варварина от Холандия, го очакваше смърт. Но откажеше ли задачата, можеше да прекара следващите шест месеца, без да върши нещо смислено.
— Да, настоявам — каза Сано. Обзе го безразсъдно въодушевление: сега щеше да се заеме с истинска работа, да се впусне в търсене на истината, да следва Пътя на воина, да види варварите… А и при евентуален успех губернатор Нагай щеше да му дължи услуга и да се съгласи да пренебрегне „инструкциите“ на Янагисава.
Губернатор Нагай видимо си отдъхна и дори не сдържа въздишката си на облекчение. Хирата впери поглед в господаря си и долната му челюст увисна.
— Хирата сан, няма да имам нужда от теб за това разследване — каза Сано. За да предпази помощника си от последиците при евентуален провал, трябваше да държи Хирата далеч от тази опасна задача. — Щом си тръгнем от тук, погрижи се багажът ни благополучно да бъде закаран в квартирата. После можеш да се позабавляваш в града.
— Да се позабавлявам? — повтори думите му Хирата, без да може да скрие обидата си от отстраняването и страха си за Сано.
— Губернатор Нагай, ще ви бъда признателен за всички подробности, които можете да ми дадете, свързани с изчезването на варварина — каза Сано. — Кой го е забелязал и кога?
Губернаторът предложи още чай и сладки, вече нетърпелив да съдейства.
— Призори, по време на обичайната проверка — комендант Охира и стражите.
— Още колко холандци има на Дешима? Някой разпитвал ли ги е? Къде може да е отишъл търговският директор Ян Спаен и по каква причина? — когато Сано се запъна при произнасянето на странното име, пулсът му се ускори в очакване на отдавна желания досег с толкова непознати неща.
— Понастоящем в Япония има шестима варвари, които дойдоха преди две години и останаха да охраняват стоките в техния склад. Обаче в момента отсъстват трима, тъй като са на визита при различни даймио. Стражите на Дешима са разпитали останалите двама. Те твърдят, че не знаят нищо, но може и да лъжат. За да предизвикам отзивчивостта им, съм разпоредил да ги държат под домашен арест без хляб и вода.