Често посещава квартала на удоволствията, но няма някоя постоянна куртизанка. Обича разнообразието… — мадам Кихара замълча. Хирата се запита с какво Ийшино бе заслужил такава голяма заплата. И защо му бяха нужни заеми? Дали е посещавал дома за удоволствия „Полумесец“? — Перспективите на Ийшино бяха солидни — продължи мадам Кихара. — Да владееш холандски в днешно време, носи много пари. Единственият дефект в характера му е, че е най-досадният човек, когото някога съм виждала! — тя направи поредния бод, изпусна дим от лулата си и продължи с гримаса:
— Знаете ли какво ми каза? „Мадам Кихара, трябва да ви кажа нещо за ваше добро, за ваше добро. Не трябва да пушите. Не е женствено, а и лулата привлича погледа към липсващите зъби в устата ви.“ Ама че нахалник! — мадам Кихара заби иглата си в плата. — Когато организирах миай, почнеше ли да говори, всеки път трябваше да го паря с лулата си, за да не обиди семейство Нагай.
Хирата се разсмя и попита:
— Нагай са можели да намерят и по-добър кандидат за момичето си. Защо приеха предложението му за брак?
— Защото умее да купува с подаръци благоволението на хората, които иска да спечели.
Това бе възможното обяснение, защо Ийшино имаше нужда от заеми. Хирата точно се чудеше как елегантно да си тръгне, когато в коридора се разнесоха тежки стъпки и мъжки гласове:
— … беглец… издирваме… млад…
Ужасен, той се втурна към външната врата, механично посягайки към оръжията си… които все още стояха на полицата в антрето.
— Какво има, млади господарю? — лулата падна от зяпналата уста на мадам Кихара. — Къде хукнахте?
— Извинете, мадам — заекна Хирата, плъзгайки встрани вратата. Видя трима самураи, които претърсваха градината. Единият от тях беше пазачът шкембелия от къщата на Сано. Хирата скочи обратно в стаята, но твърде късно.
— Ето го! — изкрещя пазачът. И тримата се втурнаха след него. В същото време още четирима влязоха в приемната с извадени мечове и го приклещиха.
— Как смеете да нападате моят гост? — попита гневно мадам Кихара. — Вън!
— Този човек е беглец — обясни техният водач. После се обърна към Хирата: — Предай се и няма да пострадаш.
Докато войниците пристъпваха към него, Хирата сграбчи един мангал с дървени въглища и се завъртя с него, разпилявайки горещи въглени и пепел върху войниците. Те отскочиха назад с викове, а мадам Кихара изпищя. Хирата се хвърли върху хартиената преградна стена и я разкъса. В следващия миг вече се носеше през гостни, спални и коридори. Уплашени слуги отскачаха встрани от пътя му. Войниците се втурнаха след него. Тялото му бе плувнало в пот, сърцето му биеше до пръсване. Стрелна се през една отворена врата и се озова в тесен двор до задния зид на имота. При отворената порта бе застанал пазачът шкембелия.
— Пипнах те! — извика той, впил поглед в Хирата.
Стената бе твърде висока и гладка, за да се покатери по нея. Къщата вече бе пълна с войници. Пазачът се изсмя и се хвърли напред. Приклещен от всички страни, Хирата усети как отчаянието му вдъхва сили. Сграбчи ръката на пазача, която стискаше меча, и го удари с юмрук в окото. Онзи изкрещя. Хирата го блъсна в стената и изтръгна меча му. Пазачът се окопити, издърпа късия си меч и застана между Хирата и портата.
— Предай се! — изхриптя той. — Не можеш да избягаш!
И отново се хвърли напред. Хирата замахна с отнетия от него меч. Острието му избягна париращия удар на шкембелията и проряза гърлото му от челюстта до адамовата ябълка. Той се свлече на земята сред хриптящ, гъргорещ фонтан от кръв. Хирата хвърли изцапаното оръжие, прескочи тялото и изтича през портата навън. Докато се носеше надолу по улицата, чу как виковете на войниците заглъхват, и видя, че не го преследва никой. Беше спасен.
Глава 28
Когато бойният кораб хвърли котва при кея и Сано слезе по мостчето, вечерният мрак вече се сгъстяваше в нощ. Войниците от патрула носеха запалени метални фенери, които димяха във влажния въздух.
Сано пое към Дешима. Ако възнамеряваха да пренесат още неща от складовете, контрабандистите трябваше да го направят, преди холандският кораб да хвърли котва в пристанището и новодошлите служители от „Ист Индия“ да открият и спрат незаконната търговия. И кога ли щеше да има по-удобен момент, с войниците на губернатора, ангажирани край брега? Нямаше да се нуждаят от тайнствените светлини, за да прогонят евентуални свидетели.