— Пожар! — изкрещя той с глас, прегракнал от дима. Покривът на къщата бе в пламъци. Искри хвърчаха нагоре като светещи оранжеви птици; платна от черен дим закриваха небето. — Помощ, пожар!
Отвъд градинския зид се разнесоха викове, тропот от тичащи нозе и настоятелният звън на пожарната. Огнеборците на Нагасаки, облечени в кожени наметала и шлемове за лицето, се втурнаха през портата. Започнаха да си подават кофи с вода, донесоха стълби, качиха се на покрива и заляха горящата слама. С дълги куки събориха полуразрушената къща, за да не позволят на огъня да се разпространи. Командирът се приближи към Сано.
— Имате късмет, че сте жив. За слугите е твърде късно. Вече не можем да ги спасим.
На зазоряване изгряващото слънце бе като оранжево петно върху мъгливото небе. Пожарът бе угасен и почернелият скелет на къщата стърчеше зловещо сред сажди, пепел и овъглени греди. В останките от крилото на прислугата Сано и пожарникарите изровиха десет частично обгорели трупа, които все пак можеха да бъдат разпознати — готвачът, икономът, градинарят, конярят, пет прислужници… и Стария шаран. Обзет от скръб, Сано загърна трупа на слугата в покров, донесен от един съседен храм. Сведе глава и шепнешком произнесе молитва за душата на Стария шаран. После, когато ета отнесоха мъртвите в градската морга, изнемощял се облегна на кирпичения зид.
Главата и гърдите го боляха. Дълбока раздираща кашлица го караше да изхвърля гъсти солени храчки. Беше късметлия, че бе оцелял, и за първи път благодарен за отсъствието на Хирата. Където и да се намираше помощникът му, поне не бе загинал в пламъците. Началникът на пожарната команда крачеше сред развалините и си мърмореше под нос, докато ги оглеждаше:
— Това не може да е естествено възникнал пожар, щом толкова бързо се е разгорял така… Вчера валя почти цял ден и би трябвало влагата да предотврати разпространяването на пламъците… Пък и беше топло… Едва ли някой е палил мангалите…
— Значи е палеж? — попита Сано.
— Бих заложил честта си, че е така. Вижте — и началникът ритна една купчина от паднали греди и дъски, — огънят се е движил от външната към вътрешната част на къщата, обратно на обичайния начин. Вижте и това — той вдигна една обгоряла дъска и я подаде на Сано. По дървото ясно личаха мазни отлагания. — Масло за лампа. Разсипано по покрива и после запалено.
Сано захлупи очи с ръце. Заради него невинни люде — в това число единственият му приятел в Нагасаки бяха намерили смъртта си. Ако беше приел самопризнанията на Пеони, ако се бе оставил в ръцете на собствената си съдба, след като го бяха арестували, сега те щяха да бъдат живи. Кой бе сторил повече зло убиецът на Ян Спаен… или Сано? Под привидното си дирене на доблест и чест Сано прозря друга, не толкова благородна цел, която никога до този момент не бе осмислял — чисто егоистичния стремеж да докаже правотата си, да тържествува чрез собственото си морално превъзходство.
Връхлетяха го ураган от чувство за вина, че е станал причина за смъртта на невинни, и буря от гняв, че онези, които преследва, не са се посвенили да убият десет души, за да изглежда смъртта му като нещастен случай. Излезе през портата и се озова на улицата. Приближи до тълпата зяпачи и ги попита:
— Беше ли някой от вас тук, когато пожарът започна?
— Аз — обади се млад самурай. — Видях пламъците и ударих камбаната.
— А забеляза ли някой в близост до къщата?
Самураят кимна:
— Един човек стоеше на покрива. Когато пламъците започнаха да се извисяват, той скочи на съседната къща.
— Как изглеждаше? — попита Сано.
— Бях твърде далеч, за да го видя добре, но носеше широкопола шапка и късо кимоно.
Освен това трябва да е бил достатъчно млад и пъргав. Не може да е бил губернатор Нагай, нито игумен Лиу Юн, но комендантът Охира, търговецът Урабе, преводачът Ийшино и пазачите от Дешима бяха възможни извършители. Сано стисна зъби отчаян — трагедията ни най-малко не бе намалила списъка от заподозрени.
В същото време студената непоколебима ярост се втвърди като леден пласт под яда в душата му. Враговете непрестанно му създаваха трудности, но той нямаше да се откаже. Все още разполагаше с плана, който бе съставил предната нощ. Сега имаше повече мъртви, за които да търси възмездие.