Стига да остане жив достатъчно дълго.
Глава 29
Диренето на още свидетели се оказа безплодно, но в замяна богът на късмета отпусна на Сано двоен дар. Парите му, съхранявани в огнеупорно ковчеже, бяха оцелели въпреки унищожителните пламъци. А когато напусна мястото на произшествието, никой не го последва — вестта за оцеляването му още не бе стигнала до враговете му. И той побърза да се възползва от това временно предимство.
Даде дългия си меч на съхранение при уличния надзорник. В търговския район смени обгорелите си дрехи с късо кимоно, широкопола сламена шапка, сандали, гамаши, които да прикриват превръзките върху раните от изгарянията по краката му, и широка наметка, под която да скрие късия си меч. При един въжар купи топ сламено въже и завърза към него метална кука, която взе от един ковач. Уви въжето около кръста си, пусна наметката отгоре и се отправи към брега. Доказателствата, от които се нуждаеше, за да изобличи контрабандистите и да свали обвиненията от себе си и Хирата, се намираха на Дешима. Но как да стигне дотам?
В този момент видя как една патрулна лодка напусна поста си. Екипажът с гребане се насочи към патрулния участък на пристанището и слезе на кея. Нов екипаж зае освободеното място, пое обратно към Дешима и там отново застана на пост. Сано побърза към кея и се скри зад караулното. После бързо се спусна по един стълб и се озова във водата. Соленият й хлад преряза раните му. Той бързо свали наметката и шапката си и ги тикна между стълба и диагоналната подпора. После си пое дълбоко въздух, гмурна се под вода под пристана и заплува към следващия стълб, където щеше да пристигне друга лодка. Водата бе толкова мътна, че едва виждаше. Покрай него във водата се носеха отпадъци. Екипировката затрудняваше движенията му. Ритането и загребването напрягаха обгорелите му крайници и раненото му рамо. Дробовете му конвулсивно се бореха за въздух. Точно когато вече си мислеше, че гърдите му ще се пръснат, пръстите му докоснаха лигавата повърхност на покрито с водорасли дърво. Сано се вкопчи в стълба и предпазливо показа глава над водата, като се мъчеше да не вдишва шумно. Патрулната лодка застана успоредно на пристана, толкова близо, че почти можеше да я докосне. Единият гребец беше на кърмата, а другарят му седеше на извиващия се над водата нос. И двамата носеха аркебузи. Треперещ, Сано наблюдаваше как двамата вързаха лодката, чу ги да поздравяват войниците, които им помогнаха да се качат на пристана. Смяната им слезе в лодката. Сано бързо се гмурна под вода и доплува зад кърмата. Греблото точно се врязваше във водната повърхност и за малко да го удари. Носът се обърна към Дешима и извитото дъно се плъзна обратно към острова. Все още под водата, Сано се обърна по гръб. Като риташе усилено, той настигна лодката и се равни с нея по дължина. Отчаяно се нуждаеше от въздух, давеше се. Лодката се движеше твърде бързо. Целеустремеността му вдъхваше сили. Той се вкопчи в носа и се издърпа нагоре, докато лицето му се показа на повърхността. Лодката взе да набира скорост и морето сякаш го всмукваше. Полагаше отчаяни усилия да не се изпусне. Изви глава и видя, че наближават външния бряг на Дешима, където още две патрулни лодки се поклащаха на водата пред стълбовете. Мъжете в тях седяха с лице към пристанището.
Преди да попадне в полезрението им, Сано се пусна и се гмурна под вода. Вкопчи се в кърмата и се остави да го влачи.
Лодката плавно спря недалеч от северозападния край на острова. Сано предпазливо показа глава над водата и заплува към каменистия бряг. Оградата се издигаше високо над него. Той бързо размота въжето от кръста си и метна металната кука към върха. Тя се удари с трясък в дървената повърхност и после шумно затрака надолу по скалите, като влачеше въжето след себе си. Сано изруга под нос. Хвърли куката отново. Този път тя се закачи за оградата и се задържа. Като се оттласкваше с крака от скалата, се изкачи до върха и надникна от другата страна. Беше празно, но дочу гласове наблизо. Прехвърли се през оградата и се приземи на чакъла със силно хрущене. Бързо натика въжето и куката под мокрото си кимоно и побърза към портата. Предпазливо я отвори и надникна вътре.
В градината на варварите трима пазачи седяха и играеха на карти с гръб към него. От лулите им се виеше пушек. Мършави кози пощипваха трева. Пилета шареха в курника до зеленчуковата градина. Зад тях бяха къщите на варварите. Сано се промъкна през портата, затвори я безшумно и се втурна през градината. Шмугна се зад навеса на козите и погледна към стражите, които не бяха забелязали нищо нередно. Стълбите към балкона бяха на десетина крачки. Почти бе стигнал. Още десет крачки. Притисна се до стената и изпусна въздуха, който бе задържал. После внимателно се огледа в двете посоки. Освен пазача на всяка стражева кула силите по охраната на Дешима бяха съсредоточени главно в постройката на общата зала — от другата страна на улицата, петдесетина крачки вдясно от Сано. Пред вратата имаше десетина мъже, трима на балкона и вероятно още толкова отзад. Как да им отклони вниманието, как да ги накара да се отдалечат, за да влезе при доктор Хюйгенс? В този миг съзря Нирин, който излизаше от лекарския кабинет. Сано се втурна обратно в двора и побърза към лечебницата. Надникна през прозореца.