И тогава, точно когато вече се канеше да се обърне и да си тръгне, забеляза на писалището лист хартия, изписан само донякъде. Беше недовършено копие на описа. Между стоките, които Сано вече бе прочел, веднага му се набиха в очи колоните на контрабандната плячка. Хартията бе чиста, бяла и шумоляща, а калиграфията — лично на коменданта Охира. Явно в очакване да му бъде направена ревизия Охира се бе заел да изготви нов опис, включващ стоките, изключени от оригинала.
Оставянето на двата списъка един до друг и на видимо място заинтригува Сано. Разбира се, след като целият персонал на Дешима бе включен в конспирацията, Охира нямаше причина да крие компрометиращи документи. Но Сано съзираше по-дълбок мотив за подобно действие — мотив, от който можеше да се възползва. Той сгъна листа, тикна го в туниката си и понечи да излезе от стаята. Звук от отваряне на входната врата го спря. По коридора затрополиха бързи стъпки. Сано се обърна и се втурна към прозореца.
— На острова има нарушител! — разнесе се познат глас. — Всички излезте и го търсете! Незабавно!
Още трополене, развълнувани гласове.
— Той проснал в безсъзнание пазача на доктора варварин — разпалено обясняваше на някого Нирин.
Вратата на канцеларията се отвори и Нирин влетя в стаята.
— Кенджи, веднага иди на сушата и доведи коменданта Охира — нареди командирът. — Кажи му… — стъписаният му поглед постепенно разпозна Сано до прозореца. Лицето му се изкриви от гняв. — Вие! — после добави с горчив смях: — Трябваше да се досетя… — и със светкавично движение извади меча си от ножницата. Острието изсвистя във въздуха право към врата на Сано, който парира с откраднатия дълъг меч. Остриетата им се срещнаха с остър звън на стомана. Сано извъртя своя меч, освободи го и пробва напречен удар. Нирин се изсмя и се хвърли в нова атака. Като отличен боец заместник-началникът веднага долови слабото място на противника си — рамото на Сано, и съсредоточи атаките си именно там, за да го принуди да се бие с вдигнат меч. Все пак Сано успя да нанесе няколко ответни удара, макар че Нирин го притискаше все повече към стената. В стаята нахлуха няколко стражи.
— Стойте настрана! — заповяда им Нирин. — Той е само мой!
Изцяло преминал към защита, Сано посрещаше и парираше противниковите удари. Рамото му все повече отмаляваше. Нирин пробва да посече врата му. Остриетата им се пресрещнаха. Сано изпусна меча си и зрителите избухнаха в радостни възгласи. Нирин вдигна собственото си оръжие с две ръце. Сано отскочи назад точно навреме, за да избегне напречното посичане. Извади късия си меч, но поради намаления обхват не можеше да се приближи достатъчно до Нирин, за да нанесе удар. Ако продължаваше така, битката беше загубена.
Прикляквайки, за да избегне удар към главата, Сано ритна една преграда на пътя на противника си. Нирин политна напред и изпъна ръце, за да възстанови равновесието си. Сано не се възползва от възможността да посече противника си — искаше Нирин жив. Втурна се зад него, сграбчи го отзад за яката на туниката му и го дръпна нагоре. Тикна меча си под дясната му ръка, опрял върха на острието в незащитената подмишница.