— Дворцовият управител Янагисава ще бъде крайно недоволен — добави съдията Дадзай.
— Уважаеми колеги, не забравяйте, че аз ръководя този трибунал — заяви Такеда. — Вашите възражения прилежно се записват и се отхвърлят. А колкото до вас, сосакан Сано, аз лично ще надзиравам работата ви и ще ви придружа до мястото на срещата с контрабандистите. Ако успеете да намерите престъпниците, обвиненията ще бъдат оттеглени. Ако се провалите, смъртната присъда ще бъде изпълнена. Не забравяйте това!
Глава 33
В полунощ от една висока скала извън града Сано наблюдаваше Нагасаки в ниското. Луната, прозрачен бял балон, хванат в мрежата на облаците, осветяваше бойните кораби, патрулните лодки и холандския плавателен съд в пристанището. Сано откъсна очи от гледката и се обърна към спътниците си.
Хирата бе клекнал неподвижен в сянката на един бор и напрягаше слух за всеки приближаващ звук. Върховният съдия Такеда седеше до една скала със скръстени ръце, а Сегава и Дадзай се бяха притиснали един до друг и не спираха да мърморят:
— Чакаме от два часа и информаторът ви все още не е пристигнал… По-добре се откажете, сосакан Сано.
— Ще дойде — каза Сано с повече убеденост, отколкото чувстваше.
Охира бе обещал, че ще изпрати слуга, който да отведе Сано и спътниците му до едно скрито убежище, откъдето по-късно той самият щеше да им посочи мястото на срещата.
След закриването на трибунала Сано и Хирата бяха отведени на горния етаж и строго охранявани от подчинените на Такеда. От съображения за сигурност официално бе съобщено, че съдиите все още заседават. Хирата заспа изтощен, а Сано дочу как Сегава и Дадзай се карат с Такеда. На входната врата пратениците на губернатор Нагай час по час питаха за хода на делото. Хората на Такеда ги отпращаха всеки път със съобщението, че трибуналът все още не е взел решение. Времето се точеше бавно; денят вече преваляше. После, дълго след като бе паднала нощта, в стаята влезе слугата на Такеда с две тъмни наметки и два комплекта мечове.
— Господарят каза да се приготвите. Време е.
Сано събуди Хирата. Навлякоха дрехите и препасаха мечовете. Помощниците на Такеда ги съпроводиха до задната порта, където ги чакаха тримата съдии и възрастният слуга на коменданта Охира.
— Това е глупаво — каза съдията Сегава. Двамата с Дадзай се втренчиха в Сано. — Такеда сан, тези престъпници възнамеряват да ни убият и да избягат.
Очите на върховния съдия Такеда искряха от младежки авантюризъм.
— Хората ми ще се погрижат да няма своеволия. Да вървим.
И ето сега, когато нощта все повече напредваше, а Охира не се появяваше, безпокойството на Сано се възвърна. Съдиите Сегава и Дадзай мърмореха ядно. Дори и Такеда започна да губи търпение. Сано вече се виждаше на мястото за екзекуции… И точно в този миг по-скоро с интуицията си, отколкото със сетивата си, той регистрира едва доловима промяна в обстановката. Спътниците му се размърдаха, усещайки незримото присъствие. Без да издава нито звук, на поляната се появи комендантът Охира. Лунната светлина подчертаваше восъчната му бледност. Очите му бяха празни, бездънни кладенци от мрак, изпълнени сякаш със самата нощ.
— Елате — каза той.
Обърна се и пое през гората.
Сано забърза подире му, за да не изпуска от поглед почти невидимата му фигура. Охира изчезваше в сенките, после се появяваше отново, превеждайки ги през незнайни горски пътеки, небродени стръмни хълмове и зад сребърната завеса на един водопад. Над тях се мержелееха стражеви кули. Огньовете пламтяха все по-близо, все по-ярко. С увеличаване на височината въздухът ставаше все по-прозрачен и по-студен, а вятърът — по-силен. С мъка се изкачваха все по-нагоре през мрака. Внезапно се озоваха на открит път. От нощта изникна висок каменен зид. Над украсените и с дърворезба порти се виеха свирепи дракони. Охира мина през тях и въведе спътниците си в един друг свят.
Дърветата бяха изсечени и земята — заравнена, за да се получи широко пространство, открито към небето. От двете страни на покрити с чакъл пътеки растяха декоративни дървета. Цветни лехи ограждаха алпинеуми, жаби припяваха в искрящо езеро. Подредени пред Сано във внушително великолепие, се виждаха постройки за богомолци, павилиони, високи каменни фенери и огромна камбана в богато украсена с дървена клетка. Върху покриви, зидове и колони се зъбеха дялани демони, обагрени в сиво от лунната светлина. Пагодата се издигаше като изваяна сянка над китайския храм на Нагасаки — някога света обител на хиляди свещеници, сега убежище на игумен Лиу Юн и бърлога на контрабандистката мрежа.