Просторното помещение се осветяваше от висящи фенери, чиято задимена светлина падаше върху боядисани с червен лак колони, статуи на навъсени божества и оцветени в ярки краски стенописи. На олтара горяха свещи. Дванайсет самураи, в които Сано разпозна стражите от Дешима, разковаваха капаците на четири сандъка. Десетината от простолюдието бяха смъкнали наметки и шапки и бяха открили своите обръснати глави и татуирани ръце и крака. Бандити.
Нирин взе някакви предмети от сандъците, за да ги огледа.
— Коприни. Подправки. Лекарства.
В дъното, с гръб към вратата и отчасти скрити от статуята на воин в броня, отдалечени от другите стояха двама души. Единият носеше черна шапка като холандец, а другият — обикновена сламена шапка на японец. „Обърнете се“, подкани ги мислено Сано. Знаеше, че варваринът е доктор Хюйгенс, просто беше сигурен. Но кой беше другият? Игумен Лиу Юн?
От нишата в залата излезе слаба фигура в шафранова роба и брокатен епитрахил. Мушнал ръце в широки ръкави, той мълчаливо наблюдаваше холандците.
Може би японецът бе Урабе, когото Хирата бе свързал с организираната престъпност? Или самият губернатор Нагай?
— Добре, видяхме достатъчно — каза на Нирин главният сред бандитите и се обърна към хората си: — Затворете тези сандъци! — после развърза издута платнена кесия на пояса си и я поднесе на Нирин.
— Не на мен — рече Нирин и кимна към двамата усамотени мъже. — Дай ги на началството.
Холандецът стана и заобиколи сандъците. Беше помощник-директорът Де Граеф. Сано почувства приятно облекчение. Почувства вина, че неоснователно бе заподозрял своя приятел. После се обърна и японецът — беше главният преводач Ийшино. „Началството“, главата на контрабандната клика.
— Аз ще ги взема — каза Ийшино.
Той коленичи пред преносимото си писалище, изброи парите и ги раздели на купчини върху пода. Игумен Лиу Юн, Де Граеф и другите японци се наредиха край Ийшино.
— На Де Граеф за стоките, които двамата с Ян Спаен бяха така любезни да внесат — каза Ийшино и подаде купчинка монети на помощник-директора. Извади от писалището си четчица, шишенце с туш и малка книга и записа платената сума. — На игумен Лиу Юн за ползване на неговия храм и за ролята му на връзка с черния пазар… — без да изважда дясната си ръка от ръкава, Лиу Юн взе парите и застана до Де Граеф. Ийшино продължи да плаща и да записва връчените суми. — На Нирин и на стражите от Дешима за осигуряване на охрана и транспорт… — Ийшино затвори шишенцето с туш и отново го пъхна в преносимото си писалище. Йерархията при контрабандистите беше ясна, макар и без убиеца на Спаен и Пеони. Но Сано трябваше да действа, преди контрабандистите и стоките да напуснат залата за богослужение. Надяваше се, че е оставил достатъчно време на Хирата да заеме позиция при предната врата.
— Влизаме — каза Сано на Такеда.
Той извади меча си, блъсна рязко вратата и се втурна в залата.
— Никой да не мърда! — извика той. — Всички сте арестувани!
Глава 34
В залата настъпи напрегната тишина. Контрабандистите, слисани и ужасени, се втренчиха в Сано и другарите му. Откъслечни сцени се мярнаха пред погледа на Сано: дребният игумен Лиу Юн и едрият помощник-директор Де Граеф, замръзнали един до друг; угасналата усмивка на Нирин; стъписаното изражение на Ийшино; стражите от Дешима, стиснали в шепа парите си; свирепият поглед на един от бандитите, чиито ръце бяха целите сини от татуировки. После настъпи хаос.
— Бягайте! — изкрещя някой.
Бандитите хукнаха към противоположната врата. В същото време Хирата и помощниците му се втурнаха през нея с извадени мечове и спряха бягащите. Стражите от Дешима се бяха спуснали след бандитите, но Нирин извика:
— Върнете се, страхливци! Убийте ги и сме в безопасност!
Той извади меча си. Хората му застинаха за момент, после се събраха около него с проблясващи остриета и се нахвърлиха срещу Сано и Такеда. Де Граеф изтича към един страничен изход, а Лиу Юн забърза след него. Ийшино вдигна преносимото си писалище и хукна. Групата на Хирата се изправи срещу бандитите. Единият от тях метна нож и васалът отляво на Хирата извика и се строполи мъртъв с острие, забито в гърдите му.
— Оставете черноборсаджиите! — извика Сано. — Хванете Ийшино, Лиу Юн и Де Граеф!
Нирин се хвърли напред. Мечът му проблесна в тъмнината.
— Сега ще си платиш, задето ме хвърли в кладенеца!
Сано парира удара му. Атакува, но само сряза ръкава на Нирин. После отклони насочен към главата му удар и се извъртя точно навреме, за да отбие ударите на двама от стражите на Дешима. Такеда и помощниците му се биеха с другите десетима. Сано мобилизира сетивата си. Докато атакуваше и отстъпваше, той видя Хирата, който преследваше Лиу Юн и холандеца. Игуменът държеше кинжал в ръката, която доскоро бе крил в ръкава си.