— Твоят съдружник уби брат ми! — изкрещя той и се втурна след Де Граеф. Вероятно бе чакал подходящия момент, за да отмъсти, и нападението го бе подтикнало към действие. — Сега ще се присъединиш към Ян Спаен в смъртта. И редът във вселената ще бъде възстановен — И Чин никога не лъже. Най-накрая ще ви отмъстя, безчестни, продажни холандци!
Ужасеният холандец тичаше из залата. Лиу Юн сипеше проклятия на китайски.
С отривист удар Сано преряза гърлото на един от стражите. Мъжът рухна мъртъв до друг, пронизан от Такеда. Сано прескочи труповете им и продължи да се бие с Нирин и още трима от стражите. Един от помощниците на Такеда разцепи черепа на пазача, с когото се сражаваше, след което разсече гърдите на друг, а после някой го прониза смъртоносно в корема. Върховният съдия се биеше като майстор, но дрехите му висяха на парцали, а по откритите му крака кървяха рани. Сано чувстваше как и собствената му сила намаля, рефлексите му се забавиха, а раненото му рамо отново почна да кърви. Той измъкна късия си меч и започна да се бие с две ръце, за да парира ударите, като намали напрежението върху раната си.
Игумен Лиу Юн притисна Де Граеф до олтара с викове „Умри! Умри!“, като в същото време размахваше кинжала, опитвайки се да прониже противника си. Варваринът вдигна ръце, за да се предпази. Острието наряза дланите му и после прониза гърдите му. Де Граеф изкрещя и рухна на земята. Хирата се опита да издърпа Лиу Юн встрани, но игуменът скочи върху холандеца и продължи да нанася удари с кинжала. После Де Граеф успя да докопа острието и двамата се сборичкаха. В залата отекнаха китайски и холандски ругатни.
Сано се приведе рязко, описа дъга с меча си и отсече краката на своя противник. Когато се изправи, видя как Де Граеф успя да докопа оръжието и да го обърне срещу игумена. В следващия миг изпълнените с болка викове на китаеца заглушиха дрънченето на оръжия. Други двама стражи замениха падналия. Сано бе ранен в бедрото и залитна. Противниците му го заобиколиха, готови да го убият.
В този миг зад тях изникна неясна фигура. И двамата изхъркаха, замръзнаха в гримаса на изненада и политнаха напред. Кръв бликна от раните на тила им. Отзад стоеше Хирата, вдигнал високо кървав меч.
— Лиу Юн и варваринът се убиват взаимно — каза той на Сано. — Хванете Ийшино, аз ще се оправя тук.
Сано се огледа. Преводачът не се виждаше никъде. Тичешком прекоси залата, обзет от страх, че главатарят на контрабандистката мрежа е избягал в суматохата. И тогава го забеляза.
В малка ниша близо до олтара преводачът се бе спотаил в очакване на изхода от битката. Пребледня, когато видя Сано. Стисна писалището и се дръпна по-навътре в нишата.
— Сосакан сама, не е това, което си мислите — той пусна жалко подобие на усмивка. — Всичко ще ви обясня, всичко!
Сано спря пред този подлец, който го бе набедил в предателство и бе оставил хората си да се бият сами.
— Ела тук, Ийшино! — не възнамеряваше да го убива, защото искаше да го види осъден и екзекутиран!
Ийшино събра ръце в умолителен жест.
— Почакайте, аз не съм от тях… — очите му зашариха в тревожно лукавство. — Аз… аз разкрих контрабандата и се внедрих в мрежата, за да разбера кои са престъпниците. Щях да докладвам на властите навреме, за да ви спася — Ийшино се усмихна и закима. — Истина е, кълна се!
— Той… лъже!
Дрезгавият глас беше на Лиу Юн, който лежеше до олтара. От прободните рани по тялото му бликаше кръв и багреше в алено шафрановата му роба. Лицето му се бе превърнало в маска на мъчителна болка. Наблизо с кинжала до ръката лежеше мъртъв помощник-директорът Де Граеф. Лиу Юн се закашля, успя да си поеме дъх и продължи:
— Ийшино сам… започна… контрабандата… Плати ми да направя тайнствените светлини… и да уредя връзка с… черния пазар. Той… уби Спаен… аз съм свидетел. Открадна… моето отмъщение… Но И Чин се оказа прав. Аз прехвърлих бездната… и отнех живота на… другаря на убиеца… на Хси, моя брат. Сега мога да умра… в мир. Хси! Идвам при теб…
Лицето му се отпусна; очите му се замъглиха. Сано се удиви на този страстен копнеж за отмъщение, който нито времето, нито вярата, нито разумът бяха успели да заличат. После отново погледна Ийшино… и дулото на револвера, който преводачът бе насочил към него.
— Не ме доближавайте! Нито крачка напред! — извика Ийшино. Цилиндричният револвер с инкрустирана дръжка от слонова кост и дълга метална цев подскачаше в треперещите му ръце. Сано инстинктивно бе вдигнал меча си да се предпази. Вцепени се от страх. Никога до този момент не бе заставал срещу дулото на пистолет, а знанията му за огнестрелните оръжия идваха от четене на военни справочници. Сега на практика изпита мощта на чуждоземното оръжие. В един бой с мечове той много лесно щеше да победи Ийшино. Но револверът го превръщаше в по-слабия противник.