— Хвърли меча! — нареди му Ийшино.
Сано пусна двата меча и те с тракане паднаха на пода. Знаеше отлично, че контрабандистите имат достъп до огнестрелно оръжие. Трябваше да очаква, че страхливецът Ийшино ще притежава такова оръжие. Как не го уби, докато имаше възможност!
— Свали пистолета, Ийшино! — гласът на Сано прозвуча изтънял в собствените му уши. Хирата и Такеда продължаваха да се бият с Нирин и още трима стражи. Помощниците на върховния съдия бяха мъртви. В този момент насред страха си Сано почувства гневна решителност. Продажният, корумпиран преводач бе безмилостен убиец. Сано не можеше да го остави да се чувства победител. Макар и невъоръжен, той притежаваше съобразителност, която да противопостави на предателя. Пристъпи напред и каза с равен тон: — Моите хора ще победят твоите. Убиеш ли ме, те ще бъдат свидетели. Няма да се измъкнеш! Тъй че по-добре свали оръжието.
Докато Ийшино се свиваше от страх в нишата, погледът му не преставаше да шари напред-назад; устните му се движеха безмълвни. Но продължаваше да държи пистолета насочен към Сано. Протегна лявата си ръка, бръкна в писалището и грабна счетоводната книга — тънък куп листи, подвързани с черна коприна и завързани с ален ширит. Тикна я в пояса си и стана. Изопна напред ръце и стисна още по-здраво оръжието. Сано отскочи назад. Ийшино се измъкна предпазливо от нишата и пое към вратата. Сано забеляза възпламенителното устройство на пистолета — вдигната скоба, крепяща заострен кремък, който запалва барута, когато се дръпне спусъкът.
— Огнестрелните оръжия не са толкова надеждни колкото мечът, Ийшино — каза Сано. — Барутът може и да не се възпламени… Освен това имаш само един изстрел…
Ийшино се изсмя.
— Това е превъзходен пистолет. Беше на Спаен. Гърми всеки път… без изключение… той ми показа. Не се приближавай повече, предупреждавам те… — в гласа му прозвучаха истерични нотки. Пистолетът в ръцете му се тресеше.
— Ийшино, защо се захвана с контрабанда? — попита Сано съвсем преднамерено, знаейки, че повечето престъпници обичат да оправдават действията си.
— Нямах избор, никакъв избор… — както Сано се бе надявал, гласът на Ийшино прозвуча по-спокоен, ръцете му вече не трепереха толкова и той забави бягството си към вратата. — Губернатор Нагай бе сключил тайна сделка с варварите. Той ми заповяда да уредя всичко… — щом Сано пристъпи към него, той се отдръпна. — Не ме доближавай!
Сано бързо се подчини. Ийшино занарежда припряно:
— Как можех да откажа на губернатор Нагай? Щях да си загубя поста. Освен това той ми плаща много добре, а парите ми трябват. Твърде скъпо излиза постоянно да купуваш подаръци на началниците. Не е достатъчно само да им бъдеш в услуга.
— Като тази да им помогнеш да скалъпят обвинение срещу мен? — възкликна Сано.
— Да… искам да кажа, не! Пък и ти няма да разбереш! — Ийшино се ядоса. — Изобщо не знаеш какво е да си толкова сам, че да бъдеш готов на всичко, само да те приемат. И ти си като всички други, които ме отбягват и ми се присмиват…
— Напротив, разбирам те — възрази меко Сано. — Много добре знам колко жестоки могат да бъдат хората, независимо от това, колко усърдно работим за тях.
— Да. Точно така! — Ийшино закима разпалено.
Сано застана между преводача и вратата.
— И директорът Спаен ли те малтретираше? Затова ли го уби?
Лицето на Ийшино се сгърчи.
— Мислех го за приятел… — ръцете му леко се отпуснаха и Сано се запита дали да не го сграбчи. Не, не още… — Да, зная, че беше задължен да се държи любезно с мен… особено след като му помогнах да продаде личния си дял от стоки. Но винаги бе толкова внимателен и аз се заблудих, че наистина ме харесва. Помислих се, че един варварин може да ме оцени, за разлика от моите сънародници. И бях щастлив! — проплака Ийшино. Изтри с ръка сълзите, които се търкаляха по бузите му. Сано пристъпи по-близо, мобилизирайки самообладанието си. — Но после… онази нощ в заливчето си дадох сметка, че съм се заблуждавал — продължи Ийшино. — Точно бяхме вкарали лодката в пещерата… Спаен, Нирин и аз. Чакахме Лиу Юн да доведе бандитите. Аз бях въодушевен. Засмях се, прегърнах Спаен и каза: „Ние сме най-добрите съдружници на света, ти и аз… макар че вие, холандците, не можете да се мерите по ум с нас, японците.“ — Ийшино, изглежда, отново не си бе дал сметка, че е обидил „съдружника“ си. — Спаен ми се изсмя и каза, че съм измет, която не била достойна дори да оближе подметките му, и че ако не била контрабандата, той нямало да има нищо общо с мен. Тогава разбрах, че приятелството ни е съществувало единствено във въображението ми… Той ме презираше… като всички останали! Първо ме заболя, а после ме обзе гняв. Да бъда отритнат дори и от един варварин! — негодувание пламна в очите му. — Той държеше пистолета си… давах му го да си играе със своята проститутка… Когато се обърна, аз го грабнах и го застрелях…