Нагласи си касинката и извади броеницата, за да се поуспокои.
Сестра Маделин видя как линията на сърдечния ритъм на Петрович съвсем се изравни на три пъти в за десетте минути, докато стигнат до болницата, и всеки път, щом се върнеше към живота, той оглеждаше линейката за нея.
От време на време той се сещаше за прекрасното си поръчано устройство, което лежеше безнадзорно на някоя пейка в църквата в центъра на града, където всеки би могъл да влезе и просто да си го вземе.
Но и се чудеше отчасти за какво ли си мисли тя и нищо не му хрумваше.
Състоя се леко опериране и повече програмиране. Не го рязаха, за което беше благодарен. Чипът, който отговаряше за своенравното му сърце, беше измъкнат през отвора за достъп целият окървавен и нов бе инсталиран на неговото място. Държаха го в съзнание през цялото време.
Обаче морфинът и изтощението го унасяха и по някое време, докато зашиваха отвора с къси черни конци, си позволи лукса да поспи.
Сънища: студен сняг, студен вятър, кристални черни нощи и иглено ярки звезди. Сънува ивици утринни светлини в празния небосвод и стенописите в съветските станции на метрото. Сънува хубава водка и скъпи приятели.
Когато се събуди, установи, че е изоставил всичко това и го е заменил за бледокремава стая с болнично легло, поляризирани стъкла на прозорците и монахиня амазонка в ъгъла. Може би монахинята беше допълнителна екстра. Но дори и да беше към стандартния пакет, просто би имало също толкова логика, колкото и във всичко останало в живота му.
- Колко време ? - попита той.
- Един час може би - каза тя. Застана до леглото му и се огледа. - Сигурно струва цяло състояние.
- Повече, отколкото позволява скромната ми застраховка. - Петрович се подпря с ръце, за да се надигне, и прие безропотно последвалото разместване на възглавниците му.
Сестра Маделин погледна да види какво правеха ръцете й - разпухваха и подреждаха - и си наложи да спре.
- Ей
Петрович се облегна назад. Усещаше стягане в гърдите, но не и болка. Това беше добре.
- Госпожица Соня искаше да разбере кой съм. Единственият начин, по който можеше да узнае, беше да ми плати сметката за болницата. За някой като нея няма да е повече от малко джобни, а ще се смята за много хитра, защото е успяла да разбере кой съм.
Сестра Маделин сви рамене.
- И ти спечели от цялата работа.
- Да. Защо, мислиш, не й казах името си ?
Тя видя лукавата му усмивка.
- Ти умираше, обаче видя възможност за по-добра болнична стая ?
- И частна линейка. Нямах нужда от благодарността й, имах нужда от влиянието й. И ето на: все още съм жив.
Тя се опули:
- Това е, това е... .
- Какво ? - Петрович беше озадачен от реакцията й. - Само защото на теб не ти дойде на ум.
- Защо ? Защо някой като теб би искал да помогне на някой като нея ? - тя подпря ръцете си на кръста и зачака Петрович да й отговори. Тъй като не последва отговор, каза: - Знаеш ли какво ? Не ми пука. Нямам намерение да се занимавам с нея. Знаеш къде да ме намериш, ако си искаш вълшебната кутия.
Тя тръгна към вратата с енергични крачки, за втори път днес красива жена му обръщаше гръб и си тръгваше.
- Не знам - каза той. - Не знам къде да те намеря. Не бях в съзнание през последните няколко минути от преследването.
Тя остана с лице към затворената врата.
- Значи искаш аз да ти кажай Ами ако не ти кажай Тогава ?
- Ще го измисля. Не може да е толкова трудно. Пет минути може би. Десет - най-много. Искам си само чантата. Наистина. - Нямаше представа защо водеха този разговор. - Сестро ?
- „Свети Йосиф Ариматейски“, улица Еджуеър. - Тя завъртя дръжката и вратата се отвори.
- Сестро ?
- Какво ?
Мислеше да й каже, че за малко да го задуши с глупавата си забрадка, но за първи път сарказмът умря на езика му.
- Благодаря. Задължен съм ти.
Тя отново сви рамене.
- Правенето на добри дела е в длъжностната ми характеристика, Петрович. - И погледна отвисоко към търпеливия смачканяк, седнал отсреща в коридора. - Полицията е тук.
Тръгна си, одеждите й се надиплиха на талази след нея. Никой от мъжете, нито на болничното легло, нито отвън на стола, нямаше нужния авторитет, за да я спре.
4.
Най-накрая, след като беше наблюдавал как сестрата крачи бясно към първия завой и изчезва зад него, полицаят се изправи лениво от стола и влезе в стаята. Първоначално игнорира Петрович и се разходи наоколо, като опипваше мебелите, изпробва управлението на прозореца и си наля чаша вода от каната на нощното шкафче.
Петрович го наблюдаваше над очилата си, докато онзи отпиваше, глътка, две, три.